Муай тая спасява детски животи в Тайланд

Капчици пот по младите чела. Сутрешното слънце едва е изгряло, когато десетки деца вече тичат по десет километра през червеникаво-кафявия прах на Удон Тани. Без игри. Без лукс. Само надеждата да станат шампиони.

В тази скрита боксова зала в североизточен Тайланд, муай тая, често погрешно сравняван с кикбокса, не е просто спорт. Става въпрос за оцеляване. Треньор Пио, легендарен скаут, работил с икони като Буакау и Саенчай, посещава отдалечени училища като това, за да открие нови таланти.

Но той не се фокусира само върху техниката.

„За да станеш шампион, трябва да имаш дисциплина. Без това няма бъдеще. Няма изключения.“, казва той.

Децата тук тренират шест дни в седмицата. Те спят над ринга, хранят се заедно и живеят като семейство. Някои имат тридесет битки зад гърба си, преди дори да навършат шестнадесет години. За Кунсуек Лек, един от най-големите таланти, ринга означава всичко.

„Ако спечеля световна титла, родителите ми могат да спрат да работят. Тогава аз ще се грижа за тях.“, казва той.

Той тренира ежедневно с брат си близнак в парещата жега, нанася камфорово масло върху кожата си и носи спортен екип, за да отслабне. Тук болката не е враг, а спътник.

„Няма да спра. Дори и да боли. Защото трябва да помогна на семейството си.“, казва тихо едно момче.

Треньорите са повече от треньори по бойни изкуства. Те са бащи, братя, ментори.

„Ние не тренираме бойци, ние тренираме мъже. С гордост, уважение и дисциплина.“, казва един от тях.

Това е родното място на шампионите. Но още повече на надеждата. Тук, в сянката на бедността, сред износени боксови круши и споделени хранения, децата се учат на най-великата битка от всички: да стават всеки ден с високо вдигната глава.