Как Буакау Банчамек се превърна в легенда в K1?

Той дойде като резерва, безименен, без статут. Никой не очакваше нищо от него. Но това, което се случи през 2004 г. на K1 World Max, разтърси спорта и направи Буакау Банчамек легенда. През 2004 г. Япония беше домакин на K1 World Max, най-големият турнир по кикбокс по това време. В турнира участваха най-добрите кикбоксьори от Холандия, Европа и Япония.

За да се създаде световна популярност, се изискваше и тайландски боец да се състезава. Традиционният муай тай обаче не се вписваше в телевизионния формат. Беше твърде техничен, твърде интензивен и недостатъчно зрелищен. Седмица преди турнира, тайландският талант се отказа. В паниката, 22-годишнa резерва бе докаранa със самолет: Буакаu Банчамек.

Млад, непознат и евтин. Мисълта беше, че може да бъде елиминиран преждевременно. Първата му битка беше срещу Джон Уейн Пар, утвърдено име. Буакаu стоеше леко на предната част на стъпалото си, с високо вдигнати ръце и държеше дълъг гард. Пар многократно се оказваше заседнал. Всяка крачка напред беше посрещана със силни ритници.

След три рунда разликата беше очевидна, но съдиите обявиха равенство. Необходим беше допълнителен рунд. Буакау натисна по-силно. Още колене, по-голям натиск. Той спечели. В следващия рунд го очакваше Такаюки Кохируимаки, японски фаворит. Буакау го надви с гръм и трясък. Клинчът му беше твърде силен, коленете му твърде тежки.

След това се появи Масато, лицето на К1. Турнирът сякаш беше създаден по поръчка за него. Масато започна яростно, но всяка атака беше парирана с ритник или удар с коляно. Буакау го прецени с директен удар и след това нанесе тежък ритник. Още едно съмнително равенство. Още един допълнителен рунд. И отново тайландецът спечели.

Той спечели титлата. Не беше планирано. Не беше желано. Но стана несъмнено. След победата му организацията промени правилата. По-малко клинчове, по-малко колене. По същество това постави под въпрос муай тай. Много бойци щяха да се откажат. Буакау не го направи. През 2005 г. той отново стигна до финала, този път срещу Анди Сауър.

Без познатия си клинч, той отново доминира, но загуби след допълнителен рунд. Това беше първата му турнирна загуба. Буакау се адаптира. Той програмира опонентите си с ритъм, въвежда ги в дълбокото и след това внезапно ги надиграва с ударите си. В реванша срещу Анди Сауър планът проработи перфектно. Той набра инерцията и нанесе тежък удар. Нокаут.

Това, което започна като временна мярка през 2004 г., прерасна в разделителна сила в кикбокса. Буакау доказа, че муай тай не може да бъде опитомен, дори когато системата е срещу теб.