Валентин Йорданов: Все още успяваме да правим чудеса

Доволен съм. Нашите борци показаха, че школата ни по борба продължава да жъне успехи не само за борбата, а и за България. Разбира се, на всяко такова състезание има победители и победени, но ние се борихме с дух и желание за успех. За съжаление някои състезатели изпуснаха финали и медали. Личи си, че треньорите са работили и оценката е много добра.

Само може да се радваме за това, което се случва в женската борба през последните две години. Има добра заявка от младите момичета. Тайбе не успя да стигне до финал. Много се радвам за Станка, която се завърна подобаващо - като победител. Тя е много класен състезател и ще печели още медали за България.

Ние винаги сме правили всичко в името на борбата. Имали сме разноположни виждания за някои неща. За мен тя трябва да се бори, защото времето си върви и както видяхме сега, тя може да взима медали. Тя искаше да си почине след дългите години на натоварвания, лагери и отсъствия. Министерството на спорта и федерацията винаги сме й помагали и ще продължаваме да го правим.

Разчитаме на младите не само в свободната борба, а и в класическата и при жените. Има какво още да се желае в свободната борба. Още нямаме много конкуренция в националния отбор и все още има празни категории. В това отношение в класическата борба сме по-добре. Радвам се обаче, че младите дойдоха, сбориха се и взеха медали. Борислав Новачков и Мирослав Киров показаха, че са бойци и замалко да стигне до финал.

Не съм доволен от Георги Вангелов, който в последно време има застой, но вярвам, че ще покаже какво може. Очаквахме по-добре представяне и от Владимир Дубов, който стана втори на европейското и световното през миналата година. Напрежението обаче винаги оказва влияние.

Има и още млади състезатели, на които ще се разчита. От опитните за световното се готвят Руди Великов и Мишо Ганев. Те имаха проблеми с контузии и се надявам тази есен да ги видим на тепиха. В класическата борба имаме резерви световни шампиони като Иво Ангелов и Явор Янакиев. Това показва, че има кой да заеме мястото им.

Не си поставяме огромни цели. Искаме българската борба да вземе това, което може. Да има няколко медала, една-две световни титли. Това ще е голям успех и знак, че продължаваме да работим правилно. Знаете, че състоянието на целия ни спорт не е цветущо и можем само да се радваме на успехите на борбата.

Ние ги търсим, но и те трябва да се изявяват и доказват. Всичко е в техните ръце. Създаваме равни условия на всички и който иска да се бори, има тази възможност. Има желаещи да се борят и извън България. Не са много, но ги има. При юношите има момчета, които имат възможности. Те обаче трябва да бъдат реализирани, това е голямото.

Борбата мина през много сериозен период. Говореше се дали трябва да остане в олимпийската програма. Смениха се много неща в организацията и правилата. Имаше избор на нов президент. Има все още какво да се желае, но всички са на мнение, че нещата стоят много по-добре и се работи много по-добре. Борбата сега е по-справедлива, но има грешки. Не може трудът на борец и треньор, които са се готвили цяла година, да отиде на вятъра заради някой некомпетентен съдия. Имаше такъв случай с наша състезателка.

Има такива положителни индикации. Има конгрес на международната федерация на световното първенство в Узбекистан и там ще се избират нови членове на бюрото и ще има още промени. Първенствата до олимпиадата вече са дадени, но след това мислим да разделим свободната и класическата борба, защото се получават много дълги първенства, на които хората не могат да дойдат в залата. Ако ги направим в почивните дни, ще има повече медийно отразяване и спонсори.

Министерството на спорта винаги е помагало. Отделя пари за подготовка на националните отбори, за стипендии на състезатели и за други парични награди. Разбира се, на мен ми се иска да има все повече внимание към спорта и той да стане държавна политика. Да има все повече деца в училищата, които да се занимават със спорта. На този етап държавата прави достатъчно, за да ни помага.

Ние гледаме нашия спорт. За съжаление не можем да отделим достатъчно за клубовете, защото при тях условията са трагични. А те са двигателят на българския спорт. В последните години се вижда, че и за тях се отделят пари от държавата, правят се ремонти на спортните бази на много места.

Това в момента е единствената възможност, ако искаме да имаме някакви успехи. По отделните места няма толкова борци, а за да вървиш напред, трябва да се бориш и да има конкуренция, защото в нея се ражда качеството. Ние избираме най-доброто от цяла България и работим с това, което имаме. Нямаме кой знае какъв подбор, но все пак правим чудеса. Отиваме на европейски и световни първенства и взимаме медали.

Наистина има такова отстъпление, дори на футболните стадиони няма хора. Българинът е жаден за победи и когато ги има, ще има и зрители.

Не знам кой завижда и кой не завижда. Аз лично не завиждам на никой. Патриот съм и винаги съм се радвал на успехите на българските спортисти.

Промени все някога ще има. Сега предстои общо събрание, на което няма да има избор. Така искаха членовете на управителния съвет и аз се съобразих с тяхното решение. Говорихме с тях какво трябва да бъде свършено.

Времето ще покаже как съм работил и какво съм направил. Никога не съм искал сам да си давам оценка. Най-добрата оценка са спечелените медали.