Зареждане

79 години от смъртта на Дан Колов

79 години от смъртта на Дан Колов
Публикувано на: Март 26, 2019 в 09:15 ч
Дан Колов ( 27 декември 1892 г. – 26 март 1940 г.) е най-известният български борец и кечист. И до днес е смятан от мнозина за най-великия борец за всички времена и легенда в бойните изкуства.

Носител на:
  • 2- пъти - Диамантен пояс/Световен шампион тежка категория при професионалистите. - 1927, 1933 г.
  • 3- пъти - Европейски шампион тежка категория при професионалистите. - 1934, 1937, 1937/1938 г.
  • 1- път - Турнир в Япония - "1924"
  • 1- път Турнир в Бразилия - "1927"
  • Многократен победител на турнири в САЩ - 1914/1927 г.
 

За цялата си кариера изиграва над 1500 срещи (като се твърди, че с неофициалните са над 2000). Той е първият европейски шампион на България по борба свободен стил, известен по онова време като "кеч". Той печели европейското злато през 1936 г. на шампионата в Париж. Това е второ отличие за България след световната титла на Никола Петров (класически стил) от 1900 г. На ринга е бил познат и с прозвищата „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“, „Българският лъв“, „Балканският лъв“, „Железните ръце“. Дан Колов има 72 регистрирани загуби в официални мачове. Въпреки тях, без излишно митологизиране, трябва да се отбележи, че кариерата на българския борец е от най-значимите в български и световен мащаб.

Дончо Колев Данев е роден на 27 декември 1892 г. в село Сенник, община Севлиево. Той е едва на 7 години, когато умира баща му, което налага да стане овчар, за да се прехранва. Напуска страната през 1905 г. и заминава за Унгария. Работи като градинар в Будапеща. През 1909 г. се среща с българския борец Никола Петров, който го съветва да замине за Съединените американски щати. За да се издържа се занимава със всяка работа - хамалин, строител в железниците, миньор.

Започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби. Следват победи на турнирите в цирк „Виктория” от 1914 г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс-Циклопа. Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106-килограмовия борец. В двубои успява да победи много от известните по онова време кечисти - Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан още Човекът светкавица, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглар Люис, Джим Браунинг и много други.
 

 
Поканен е на турнир в Япония, където паметна остава победата му над Джики Хигън-Удушвача — идола на японската борба, непобеждаван от никого като професионалист. След тази схватка тълпата прави опит да го убие, както и преди срещата му с Джики, когато през прозореца на хотелската му стая профучава с изключителна точност нож, предназначен да го убие, който Дончо майсторски избягва на косъм. На големия турнир по кеч в Париж Дан Колов побеждава наред всички свои противници, вкл. на финала и Анри Деглан - „Човека с хилядата хватки“, европейски, световен и олимпийски шампион. Тази победа му носи титлата „европейски шампион“ и „диамантен пояс“. Наричат го „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“ и „Балканският лъв“.

Участва в мачове в Нова Зеландия, Австралия, Африка, Азия и побеждава забележителни тибетски майстори, китаеца Уан Фу и редица други. Участва в схватки и в родната България - срещу Реджинал Сики (Абисиния) в София, над Драгичеану (Румъния) в Пловдив, над Сантен (Франция) в Плевен и над някои големи български борци като Тодор Банков (в Стара Загора) и други.
В последната година от живота си, вече много болен, Балканският лъв се изправя срещу много по-младия световен шампион Ал Перейра и до последно остава човек на честта - успява да го победи.

След 30 год. в чужбина той се завръща в родината и е посрещнат като герой. През цялата му кариера е уговарян да смени гражданството си с американско, но до смъртта си той остава горд българин, с думите:

„Чувствам се силен, защото съм българин“.

За него родината е най-милото и свято нещо. Дан Колов е запомнен и с голямото си сърце, помагайки на множество българи както в България, така и в чужбина, а също и на наши студенти. Със състояние на милионер, той раздава абсолютно всичко до последната стотинка за благотворителност. Първият самолет на българските пощи е закупен от него.
 

Отдава усилията си на българския спорт и създава школи по борба, като тренира младите хора, но също така продължава да се състезава почти до последните си дни.
Комунистическата власт след 9.IX.1944 г. го награждава посмъртно със званието "Заслужил майстор на спорта" и от 1962 г. в негова памет Българската федерация по борба устройва международен турнир по свободна борба. Kогато му предлагат да го откарат с файтон до селото му отговаря:

"Пеш съм излязъл,пеш ще се върна!"

Отказва предложение за чуждо поданство с думите: Дан Колов е Българин.

Дан Колов умира в България 26 март 1940 г. от туберкулоза. Погребват го срещу балкана умишлено – „балкан срещу балкан“.
 

 
Сред версиите за неговото заболяване е, че то не е станало по естествен начин, а Дончо е бил умишлено тровен продължително време от френски лекари. Известно е, че по онова време са правени много опити той да бъде посрамен или отстранен от възможността да участва в схватки. Много хора твърдят, че това е истинската причина да си отиде от този свят този истински великан по сила и дух.

Всяка година в град Севлиево се провежда турнир по свободна борба в памет на Дан Колов.

Последни новини

Оферта на деня

Горещи Новини

Видео

Най-четени статии днес