Майкъл Чандлър: Аз не отглеждам черни деца, аз отглеждам деца!
Разхождах моите кучета в гората и намерих обесен мъж. Намерих го и не беше хубаво чувство. Обадих се на полицията, защото нямаше как да го оставя така. Може да звучи смешно, но го попитах дали е добре. Знаех, че е мъртъв. Той не отвърна на моя въпрос. Няма как да отговори, след като е мъртъв.
Полицаите дойдоха, взеха ми данните. Един от тях ме разпозна и ме помоли за снимка. Направихме си снимка, а буквално на метър от нас висеше този обесен човек. Няколко часа по-късно трябваше да ходя до полицията, за да им давам обяснения.
Тогава един от полицаите ме попита дали съм взел част от въжето, на което този човек беше обесен. Казах му, че не съм, а той каза, че това носело късмет. Този полицай каза, че взел част от въже, на което бил обесен човек преди години. Това ми звучеше налудничаво, но се прибрах и порових в Интернет.
Преди време хората са вярвали в такива неща. Аз реших да опитам и ходех в гората да докосвам това въже. Беше преди реванша с Джими Мануа. Спечелих този реванш, а след това и още няколко битки.
Казах си, че това с въжето работи. Взех това въже, а един човек ми направи гривна от него. Нося я винаги, когато нещо важно се случва в моя живот. Това е нещото, което ми носи късмет.