Прохазка не е изненадан, че Бо Никъл е преди него в UFC 300: Все ми е тая
„Никога не подценявам, но и не надценявам съперничките си“, казва пред Габриела Димитрова пред в. "Труд", която на турнира по джудо от Големия шлем в Баку остана на крачка от отличието – пета.
„През целия турнир се чувствах добре, уверена, но вероятно най-трудно ми бе след четвъртфинала с узбекистанката Каданбоева – допълни състезателката на ЦСКА. - Бях много изненадана, когато при една ситуация дадоха за нея точката и така приключи срещата. Не знаех, че по този начин може да бъде отсъдено. Не бих казала, че съм била уморена, имах сили да се боря поне още пет минути.... След това бях много афектирана, разочарована. Ако се беше развила срещата по друг начин, можех да стигна дори финал.“
„Допуснах грешка в една ситуация и италианката не пропусна този момент“, коментира още Димитрова. - Когато изляза на татамито изпитвам уважение към всяка една съперничка, но не и страх. И давам всичко от себе си. А това, че са медалистки от олимпийски игри или световни първенства не значи, че са непобедими, че са извънземни. В нашия спорт може както да победиш най-силния, така и да паднеш от най-слабия.“
„Казаха ми: Ще ти хареса - връща лентата Габриела. - И наистина беше така. Освен това имах конфликти с някои деца в училището. И си каза: Защо пък не? Така се започна. Ходих в залата и пак, и пак, и пак. Много ми харесваше джудото. После подочух страничен разговор между първия ми треньор Севдалин Марангозов и баща ми. Тренерът казваше: Много бързо „попива“, като гъба е. Мисля, че има хляб в нея в този спорт.“
„Мисля, че направих най-правилния избор за себе си – казва тя. - Минаха толкова години, а все още у мен не е угаснало онова пламъче, което имам към джудото. Имам и подкрепата на семейството ми, че избрах този път.“
„Искам преди всичко да ги науча да бъдат добри хора, да са силни и да вярват в себе си. - продължава тя. - Ако силно вярват и искат нещо, рано или късно ще го постигнат!“
„Този турнир бе от малкото, на който бях без личния си треньор, а с Ален Шмит, мениджър на националния отбор – продължава медалистката. - И въпреки това се чувствах сигурна. Той е изключителен професионалист, френската школа е на много високо ниво, има много опит, много състезания зад гърба си. И може да ни е само от полза да вървим нагоре.“
„Винаги има шанс – допълва момичето. - Някои казва: Твърде млад е, рано му е. Не съм съгласна. Искаш ли нещо, решен ли си, значи имаш шанс. Затова се бориш, вървиш стремглаво напред, даваш всичко от себе си и рано или късно постигаш целта си!“