Сърбия, Полша, Чехия, Грузия: Как един българин чертае международната карта на BKFC

Докато BKFC разгръща най-агресивната си международна експанзия досега, зад голяма част от новите пазари на организацията стои българин. Любомир Геджев, Международен директор "Развитие" на BKFC, финализира в рамките на няколко месеца лицензионните сделки за Сърбия, Полша, Чехия и Грузия.

Първият видим резултат вече има дата: BKFC дебютира в Сърбия на 17 октомври в Арена Белград.


Геджев е категоричен, че публичната част е само върхът на айсберга.

"Хората виждат единствено крайния резултат - подписано споразумение и пресконференция. Реалността е съвсем различна", казва той пред MMA.BG.

Лицензионните такси варират между 100 000 и 200 000 щатски долара в зависимост от потенциала на пазара и броя планирани събития. Но това е само началото. Следват преговори за телевизионни права, изисквания към продукцията, изграждане на бойната карта, договори със състезателите, медицинско лицензиране, защита на интелектуалната собственост и механизми за разпределение на приходите.

"От първоначалния разговор до окончателното подписване процесът често отнема месеци. Той изисква търпение, стратегическо мислене и изключително внимание към всеки детайл", обяснява Геджев.

Подходът, който описва, е изцяло бизнес ориентиран.

"Не ме интересува просто да поставим знамето си някъде. Важното е дали съществува реален потенциал за устойчиво развитие."

В Европа фокусът пада върху държави със силна култура в бойните спортове и достатъчно голям пазар, който да оправдае инвестицията. Оттам идват Сърбия, Полша и Чехия. Италия вече е активна територия за организацията, а следващите цели в списъка на Геджев са Германия, Испания, Словения и Австрия.

Изборът на Грузия изненада мнозина, но логиката е геополитическа.

"Грузия е вратата към Кавказкия регион", обяснява Геджев. Боевете с голи ръце все още не са разрешени в Казахстан и Азербайджан, а Армения преминава през политическа нестабилност, която затруднява дългосрочното планиране.

"Това е държава с дълбоки традиции в бойните спортове. Има UFC шампиони, олимпийски успехи в джудото и общество, което цени бойния дух и дисциплината. От всички възможни варианти това беше най-логичният избор."

Съсобственикът на BKFC Конър Макгрегър е първото име, което изниква при всяка нова сделка.

"Абсолютно всеки нов притежател на лиценз задава този въпрос", казва Геджев.

Участието на ирландеца обаче е напълно отделно споразумение, а всички разходи около присъствието му се поемат от местния организатор.

Най-прекият отговор в разговора идва по темата за родния пазар.

"Не смятам, че България все още е достигнала необходимото ниво на зрялост на пазара, което да позволи устойчивото развитие на продукт като BKFC. Отделни събития могат да привлекат внимание, но те не създават пазар."

Геджев не спестява и личната си позиция:

"Трябва да бъда напълно откровен - вече не изпитвам необходимост да организирам събития в България само за да доказвам нещо. През годините съм демонстрирал стандарта, по който работя, и нивото, на което реализирам проектите си. Днес отговорностите ми са международни и изискват съвсем различен мащаб на мислене."

Следващите пазари и THE BADDEST

В момента Геджев работи по възможности в Южна Африка, Бразилия и Малайзия. Успоредно с това участва в подготовката на THE BADDEST - турнирът, който BKFC рекламира като най-амбициозния проект в историята си.

Форматът: 32 от най-коравите бойци на планетата в схема на директна елиминация, девет събития в рамките на дванадесет месеца и грандиозен финал.

"В момента водим преговори за партньорство с Катар на стойност 15 милиона щатски долара", разкрива Геджев.

По думите му победителят ще получи 10 милиона долара, а още 5 милиона ще бъдат разпределени между останалите участници.

"Това е проект, различен от всичко, което светът на бойните спортове е виждал досега. Ако успеем да финализираме сделката, светът ще стане свидетел на нещо, което до този момент е съществувало единствено като идея."

"Обичам да създавам неща, които преди това не са съществували", казва Геджев на финала на разговора.

"Никога не съм бил човек, който чака възможностите да почукат на вратата му. Предпочитам сам да построя вратата, да я отворя и пръв да премина през нея. А когато един ден погледна назад, искам да знам, че съм оставил след себе си нещо повече от поредното събитие. Искам да знам, че съм изиграл роля в развитието и еволюцията на този спорт."