Отец Андон Шавулев - Треньорът по бокс в расо

„Човек без вяра е нещастен, защото вярата е най-важното нещо в живота на всеки”, твърди отец Андон Шавулев, служител в църквата „Въведение Богородично” в Благоевград.

Той е единственият в България духовник, който освен расото, слага и боксови ръкавици. Причината е, че от години отец Андон, освен Божи служител, е и треньор по бокс. Той е основател на боксов клуб „Пирин”, където повече от 8 години учи сираци от Дом за деца, лишени от родителски грижи, на тънкостите на силовия спорт. Категоричен е, че църквата и боксът не си пречат. Разказва, че към храма поел още като съвсем малък.

Роля за това изиграли баба му и майка му, които постоянно водели него и сестра му на богослужения. „Такава е традицията в нашия край – Пиринския. Винаги сме били на църква, откакто се помня”, споделя отчето. Боксът пък го привлича с „изключителните правила и със своята мъжественост”. Първите му занимания на ринга започват, когато е в казармата. След това като докер на Варненското пристанище продължава да тренира в спортен клуб „Спартак”-Варна. Тежка контузия го принуждава да се откаже от активната спортна кариера и така попада в Духовната академия в София. „Имах късмета и в Духовната академия, и в спорта да се уча от изключителни учители. Мои треньори са били големи имена в бокса като Максим Тодоров, Борис Георгиев-Моката, Веселин Пашалиев”, разказва духовникът. Как успява да съчетае двете роли?
 

„За мен това не са роли. Това е призвание – категоричен е Божият служител. – И в двата случая има възпитателен момент и стремеж да помогнеш на ближния, на другия, който е безпомощен. Децата от дома са напълно безпомощни. Те са определяни като хора „трета ръка” и трябва да има някой, който да им даде поне нещо малко от себе си. За щастие има много такива хора. Смятам, че и аз се опитвам да давам по нещо мъничко от себе си. Трябва да покажем на всички, че те не се различават от връстниците си, освен по това, което наистина е страшно – че нямат семейства. Те се нуждаят от това някой да им засвидетелства любов, да ги дари с доверие, и в същото време да изисква от тях, да ги приучи на труд. В случая аз използвам спорта, който обичам, за да стигна до тях. Така ние вече сме на една нива, орем заедно и имаме обща цел. По този начин може да се проведе възпитателен процес, който е добър.”
 

Освен на триковете и хватките в бокса, отец Андон учи младежите от благоевградския дом да бъдат силни и по дух.
„Най-важното е да ги научим да се трудят, да ги научим на правила, да знаят, че ако живеят без правила, в живота не се стига до никъде – споделя треньорът в расо. – Независимо от това, че сме свидетели на толкова много негативни примери в нашия дълъг преход, когато без правила някои може би постигнаха нещо за себе си или си мислят, че са постигнали. Но истинските постижения в живота са като спазваш правилата и не пречиш на другите, а помагаш със скромния си труд за общото благо на обществото. Най-трудното е да се спечели доверието на тези деца. Това е най-важното. След като го постигнеш и си искрен в намеренията си, нещата потръгват, колкото и трудно да е. Пътеката не е постлана с рози, а постоянно има проблеми. Но нима не е така и със собствените ни деца?! Така че, ако се отнасяме към тях с любов и се стремим да им помогнем, резултатът, колкото и да е невидим сега, след време ще даде плодове.”
 

Свещеникът не скрива задоволството си, че много от възпитаниците му вече са носители на медали от различни първенства.
„Не знам дали ще ми повярвате, но ми носи радост. Колкото и да се ядосвам понякога, защото винаги имаме проблемни случаи, на мен ми носи радост, когато мъничко успея – признава той. – Едно от момичетата беше прието за студентка в Югозападния университет благодарение на това, че е вицешампионка на Европа по бокс. Напоследък обаче излезе от правия път и навлезе в други коловози. Тогава й поставих категоричното условие да напусне клуба. Наскоро обаче имаше развръзка. Тя се разплака и поиска да остане, извини се на всички и й дадохме шанс да продължи да тренира в клуба. Аз не съм привърженик на женския бокс. Но боксът като начин на възпитание е изключително средство за подпомагане на хората, особено на тези, които са в неравностойно положение. Помага им да получат увереност в силите си и да видят, че могат да се конкурират и да са част от елита в този спорт в страната, дори и в чужбина.”
 

Повече от 18 години отец Андон Шавулев е треньор по бокс и на студенти от Американския университет в Благоевград. Днес много от тях са пръснати по различните краища на света, но продължават да му се обаждат и да му идват на гости. Треньорът в расо признава, че поради многото си ангажименти често лишава семейството си от своето присъствие. Има двама сина и една дъщеря. И тримата са закърмени със спорта. „Големият сам избра богословието и в момента прави докторантура в град Регенсбург в Германия. Малкият е счетоводител. И двамата се занимават с бокс”, споделя отец Андон. Дъщеря му не отстъпва по-назад от братята си и тренира бокс в Американския университет, където е студентка последен семестър. В началото на годината духовникът беше удостоен с приза „Дух на добродетелност”. Отличието му бе връчено заради всеотдайните грижи за децата от дома.
 

„Това е признание за Българската православна църква и за българския бокс – смята той. – Това е също добър жест и към децата от дома. Благодарение на това при нас в клуба дойдоха и един велик български боксьор, когото много обичам – Кубрат Пулев и неговият брат Тервел, прекрасно момче, вицешампион на Европа. В България има много хора, които искат да правят добро и обичат да правят добро. Нека Бог да благослови всички и да се умножават тези хора, защото българският народ е изключително благороден.”