Съвременните гладиатори

[alexelguapo]

Има доста общи неща между съвременните ММА състезания и гладиаторските битки в античния свят. Вярно е - тогава гладиаторите не са получавали възнаграждение за това, че са побеждавали, освен живота си. Били са роби, за разлика от сегашните бойци, които по собствено желание излизат да се млатят за пари. Но най-ярката прилика е че и преди и сега гладиаторите излизат да се бият пред голяма тълпа. Зрелищата хранят масата. Бизнесмените, които организират такива мероприятия (Дейна Уайт и мн. др.) са съвременните експлоататори на робски труд (нечовешки тренировки). В конвенционалният спорт, бил той и олимпийски, всичко се опира до съревнование, но не на всяка цена. Даже девиза е : "участието е най-важно". Тук в ММА нещата са прекалени настървени - самия факт, че боя се провежда в клетка, говори за едно доста странно отношение към бойците. Преди двубоя учстниците в него се нахъсват от организаторите да се озлобяват един срещу друг (подобно на питбули), което , дори да е задължително условие за привличане на публика и приходи, не оправдава нечовешката жажда за насилие. Ревящата тълпа, залаганията, финансовите постъпления - всичко е на гърба на състезателите. И последно: състезателите се произвеждат напоследък най-вече като маркетингов продукт или по-точно стока, която при продажба да носи печалба. Повечето от тях са едни книжни бойци, които имат поведение на изпечени биячи, но не са наистина такива. Ненапразно най-успешните участници в ММА са бразилците, защото повечето от тях идват от улицата и разбиват книжните тигри от залите. Или някои (като Харитонов), преминали през десантни части или специални такива, които също мачкат наред (преди да напреднат във възрастта:)). Така, че извода ми е че античните гладиатори са оставили доста идеи за печеливш бизнес на сегашните бизнесмени.

[CAnte]

Напълно съм съгласен със Alexelguapo.
Хляб и зрелища, и преди и сега.Аз лично много се радвам на срещи като тази на Pat Barry i Crocop на която те показаха не просто спортменство а приятелство.За всички останали фактори като клетката и озлобяването и бизнес проектите на хора като Dana White, ние които знаеме каква е тяхната основна цел се съсредоточаваме изцяло върхо това което правиме и обичаме защото в крайна сметка хората няма да помнят нито въпросния господин White а ще запомнят човека който са следели през годините и неговата спортна кариера, няма да си спомнят нито за клетки нито за никакви негативни подобни елементи които се пробутват на пазара със една цел, повече саир повече пари!

[alexelguapo]

Това, което се случи между Бари и Мирко, наистина е нещо уникално....аз поне не съм гледал в мач с голям залог, такова уважение. И двамата показаха, че уважението между съперниците, положения труд в тренировките и постигнатите резултати и успехи, са на по-високо стъпало от омразата. Уважението по-между им не им попречи да направят един много добър бой.
Но съм сигурен, че ако бяха се обиждали, щяха да направят по-щастливи организаторите...примери в това отношение колкото искаш. По-очакван двубой от публиката е този, който носи в себе си отрицателен заряд, за жалост. И да не забравяме, че високото ниво на тестостерон, което е едно от необходимите условия за да бъдеш победител (освен уменията, разбира се), не означава да мразиш противника. Хъс и омраза са коренно различни неща. Омразата е за позьорите, комплексарите, актьорите и др.подобни. Истинските бойци не мразят (Анди Хюг, Бас Рутен, Питър Аертс, Рей Сефо, Фьодор Емилианенко и др.), а уважават противника.