Реших да пусна тази тема, защото си мисля че ще подейства доста положително на всички!
Преди около 7-8 години, празнувахме нова година при един приятел в апартамента му на 7-мия етаж. По време на зарята в полунощ, свършиха бомбичките и ракетите и пияните ми приятели започнаха да палят салфетки и вестници със запалка и да ги пускат през терасата....след минути едно от момичетата забеляза, че се е запалило нещо на терасата на долния апартамент. Веднага слязохме по стълбите и позвънихме на звънеца, но никой не отваряше. Оказа се, че долу живее 85 годишен самотен старец, бивш полковник, герой от втората световна война.... неподвижен на легло... с тежък инсулт. Пожара на терасата взе да се разгаря все повече. Позвънихме на 160 за да повикаме пожарна, но така и не можахме да се свържем. Тогава аз реших, че трябва да сляза долу при него през терасата, защото пред входната му врата, имаше допълнителна голяма желязна врата, през която беше невъзможно да се премине. И така, аз реших да се нагърбя с непосилната и много опасна задача от 7-мия етаж да сляза долу в терасата на 6-тия. Приятелката ми отказа да ме пусне да тръгна по терасата на долу, другите също не искаха да слизам, всички бяхме в голяма паника. Всички съседи се събраха на етажа. Звъняха на дъщеря му, но не можаха да се свържат и с нея. Без много да му мисля, тръгнах да слизам по терасата на долу. На няколко пъти още при началния опит, щях да се изтърва, беше много трудно да се стигне до неговата тераса и много опасно. За щастие терасата му беше открита, но имаше всякакви и много струпани неща и пожара взе да става сериозен. След няколко опита и много голям риск, успях да вляза в терасата с мокра кърпа завързана на устата. Терасата беше почти цялата в пламъци, още когато стъпих на парапета скочих на най-безопасното място и веднага разбих прозореца с крак /нарязах си крака/, взех един винкел и доразбих прозореца, заварих дядото да спи. Събудих го с думите че апартамента му гори и че трябва да го изведа. Търсих му ключовете поне няколко минути, доста се притесних, защото вече и аз бях в голяма опасност. Пламъците се пренасяха към едната стая и за щастие открих ключовете в едно шкафче, отключих вратите и го изведох на ръце. Когато всичко свърши, всички ми стиснаха ръката, само от приятелката ми получих шамар. Идваше ми да и забия един юмрук в лицето, както и да набия пиромана, братовчеда на единия ми приятел, заради който стана белята и който дори не се помръдна да помогне с нещо. С общи усилия на останалите момчета и съседите загасихме пожара, който вече беше обхванал и едната стая. След два дни, организирахме ремонтни действия по моя инициатива, сами и с помощта на един майстор, сменихме дограмата, оправихме цялата тераса, стаята която беше засегната и изхвърлихме и почистихме от всичко, което не ставаше за нищо. Купихме му някои мебели, както и телевизор и освежихме целия апартамент. Разбира се, скрихме че ние сме направили белята, всички знаеха че е инцидент по нова година от случайно попаднала ракета. За изненада на всички, виновника пироман не даде нито 1 лев за ремонта и дори се покри при почистването и при изхвърлянето на отломките.
Имам подарък от дядото, негов медал от войната..... за съжаление той вече не е сред живите, но да ви кажа честно привързах се към този старец тогава след пожара, мамка му, докато беше жив ходих при него понякога и ми разправяше какви ли не истории... какво е преживял като е бил млад... всички казваха че не съм бил наред, приятелката ми също, но на мен не ми пукаше особено
Споделете ваша героична постъпка !!!
9
от JonJones на 19 Юли 2014, 14:18
Преди около 7-8 години, празнувахме нова година при един приятел в апартамента му на 7-мия етаж. По време на зарята в полунощ, свършиха бомбичките и ракетите и пияните ми приятели започнаха да палят салфетки и вестници със запалка и да ги пускат през терасата....след минути едно от момичетата забеляза, че се е запалило нещо на терасата на долния апартамент. Веднага слязохме по стълбите и позвънихме на звънеца, но никой не отваряше. Оказа се, че долу живее 85 годишен самотен старец, бивш полковник, герой от втората световна война.... неподвижен на легло... с тежък инсулт. Пожара на терасата взе да се разгаря все повече. Позвънихме на 160 за да повикаме пожарна, но така и не можахме да се свържем. Тогава аз реших, че трябва да сляза долу при него през терасата, защото пред входната му врата, имаше допълнителна голяма желязна врата, през която беше невъзможно да се премине. И така, аз реших да се нагърбя с непосилната и много опасна задача от 7-мия етаж да сляза долу в терасата на 6-тия. Приятелката ми отказа да ме пусне да тръгна по терасата на долу, другите също не искаха да слизам, всички бяхме в голяма паника. Всички съседи се събраха на етажа. Звъняха на дъщеря му, но не можаха да се свържат и с нея. Без много да му мисля, тръгнах да слизам по терасата на долу. На няколко пъти още при началния опит, щях да се изтърва, беше много трудно да се стигне до неговата тераса и много опасно. За щастие терасата му беше открита, но имаше всякакви и много струпани неща и пожара взе да става сериозен. След няколко опита и много голям риск, успях да вляза в терасата с мокра кърпа завързана на устата. Терасата беше почти цялата в пламъци, още когато стъпих на парапета скочих на най-безопасното място и веднага разбих прозореца с крак /нарязах си крака/, взех един винкел и доразбих прозореца, заварих дядото да спи. Събудих го с думите че апартамента му гори и че трябва да го изведа. Търсих му ключовете поне няколко минути, доста се притесних, защото вече и аз бях в голяма опасност. Пламъците се пренасяха към едната стая и за щастие открих ключовете в едно шкафче, отключих вратите и го изведох на ръце. Когато всичко свърши, всички ми стиснаха ръката, само от приятелката ми получих шамар. Идваше ми да и забия един юмрук в лицето, както и да набия пиромана, братовчеда на единия ми приятел, заради който стана белята и който дори не се помръдна да помогне с нещо. С общи усилия на останалите момчета и съседите загасихме пожара, който вече беше обхванал и едната стая. След два дни, организирахме ремонтни действия по моя инициатива, сами и с помощта на един майстор, сменихме дограмата, оправихме цялата тераса, стаята която беше засегната и изхвърлихме и почистихме от всичко, което не ставаше за нищо. Купихме му някои мебели, както и телевизор и освежихме целия апартамент. Разбира се, скрихме че ние сме направили белята, всички знаеха че е инцидент по нова година от случайно попаднала ракета. За изненада на всички, виновника пироман не даде нито 1 лев за ремонта и дори се покри при почистването и при изхвърлянето на отломките.
Имам подарък от дядото, негов медал от войната..... за съжаление той вече не е сред живите, но да ви кажа честно привързах се към този старец тогава след пожара, мамка му, докато беше жив ходих при него понякога и ми разправяше какви ли не истории... какво е преживял като е бил млад... всички казваха че не съм бил наред, приятелката ми също, но на мен не ми пукаше особено