Силата на волята - искам да обърна нещата

[capone]

Здравейте на всички...
Доста чета форума, но трудно сядам да напиша нещо... Но днес се чувствам длъжен просто ей така да седна и да споделя нещо лично и свързано със спорта...
Пред историята: Преди седем години на този ден направих катастрофа с мотор! Всеки си харчи адреналина по собствен начин а моят бяха скоростите и пътищата. Та след катастрофата болници, леки операции, раздвижвания и никакво физическо натоварване. Посъветваха ме да я карам по леко и се наложи да променя живота си на 360 градуса. И от тогава никакво катерене, никакви дълги преходи, никакви физически натоварвания, никакъв спорт... В глезена ми остана пластина, която трябваше да премахнат след 3 месеца, и леки болки в кръста зимно време.
Тази зима кръстът отново ме подкара... появиха се и кофти болки в гръбнака... започна да става непоносимо... Не исках да тревожа хората покрай мен и не споделях с никого... Болките ставаха непоносими а аз доста раздразнителен... Хората до мен задаваха въпроси а аз отклонявах и не казвах, мислех че пак е временно и ще премине... за съжаление когато има постоянна болка сме нервни и това държание го отнасят най-близките до нас... от което аз се срамувам, но освен да се извиня какво да направя...
Отидох в Токуда (тайно разбира се)... първи лекар... втори лекар... снимки изследвания и дойде диагнозата... (проблеми с гръбнака, да не изпадам в подробности) с две думи да се ориентирам към спокойствие и да приема мисълта, че вероятно ще се инвалидизирам и ще стана трудно подвижен... Това ми подейства РАЗТЪРСВАЩО, СТРЯСКАЩО, ШОКИРАЩО...
Прибрах се и мислите ми не спираха, не можех да приема такава мисъл, не можех и да го съобщя на жената до мен...
Главата ми търсеше решение а не покой... и се случи нещо необичайно
Жена ми казва след новогодишните празници:
- аз ще походя на фитнес малко, че се чувствам напълняла! Искаш ли да ходим двамата?
Как да и кажа да като крия от нея...
И тогава си викам... Баси, има хора инвалиди преживяли немислимото и спорта им дава всичко отново. Въобще не ми пука ще опитам и аз... ще докажа на докторите точно обратното... че клин - клин избива... Всички сме виждали ПАРАОЛИМПИЙКИТЕ ИГРИ, как хора с недъзи стигат до невероятни постижения и успехи... Няма да чакам да се обездвижа съвсем а ще правя всичко забранено...
И така започнах...
Пет дни в седмицата във фитнес залата... От време на време и допълнително Бокс... спорт колкото може...
Половин година мина а аз се чувствам по здрав от всякога...
Свалих телесните мазнини, които ми пречеха отначало... започнах да работя за релеф и издръжливост, започнах да качвам на мускулна маса, да качвам тежестите и натоварванията, изградих си програма... с две думи промених се и не съжалявам.
До такава степен се промених, че ако не ида на тренировка нещо ми липсва, започнах да подбирам с какво се храня и да осмислям много пропуснати неща....

Сега съм на 34 и изпадам в некви дилеми пак иска ми се да включа някой по агресивен спорт... чудя се какво обаче? затова и пиша...

След още половин година ще имам контролен преглед... Мечтая за момента в който ще накарам доктора да си скъса ДИПЛОМАТА! Тия нещастници когато не са наясно как да ти помогнат и ти забраняват всичко за да се презастраховат... Замислям се, че ако това, което ми наговориха го кажат на човек с лабилна психика... само с думи могат да го увредят завинаги.

Спорта дава здраве...
Поздрав и успех на всички които преследват цел...

[FearNoMore]

Човече, регистрирах се само и единствено да ти кажа, че това, което си направил е ВЕЛИКО! Притежаваш огромна сила и дух да сториш подобно нещо, още повече, че си запазил в тайна лекарските 'диагнози'.

Прекланям се пред стореното от теб и си признавам, че ако бях на твое място сигурно щях да рухна и да направя нещо крайно, защото без спорта не мога.

Наистина историята ти ме вдъхнови и окуражи!

Няма от какво повече да се страхуваш и притесняваш!

Поздрави, най - искрено и чистосърдечно от мен!

[darkenen]

Не бях писал във форума от доста време, но наистина ме впечатли с тази история!
Поздравления, продължавай само така и не се отказвай!

[Aramis]

Не бях писал във форума от доста време, но наистина ме впечатли с тази история!
Поздравления, продължавай само така и не се отказвай!

Ами какво да пише човек?! Едно и също е положението. Във форума темите не вървят(Jon Jones се опитва да раздвижи нещата с онази игра, за което го поздравявам). Все едни и същи глупости се пишат. Ти прочете ли една от по-новите? Някакъв пич пита, дали било добре, че не отвинтил главата на някакъв пиян, дето не можел да си стой на краката. Има някакъв потребител регистриран с няколко ника(vokata и др.), който пуска теми (надявам се с иронична цел), осмиващи глупавите въпроси на други потребители. Коментарите под статийте и новините са още по-зле. Повечето не се коментират освен, ако случайно не изкочи името на Фьодор или Силва. Тогава става страшно. Занемарения, да не кажа липсващ модераторски контрол, позволява на Диазче и други симпатични хора да са като отвързани. Други потребители пък им се връзват и настава грозна картинка. Какво да напише човек, питам пак?!

Историята в тази тема е за пример на много хора. Capone, предлагам ти да не чакаш лекаря да си къса дипломата, а ако е в рамка на стената, да му я треснеш в главата. Искаш да включиш по-агресивен спорт. Защо не останеш на бокса? Но ако искаш нещо друго, гледай все пак да не натоварва гърба чак толко. Борба, джудо не знам дали ще са подходящи.
При всички положения ти желая успех!

P.S. Оф, дано не си гореспоменатия от мен потребител със нестандартно творчество .

[faro]

Ако търсиш да замениш адреналина от мотора можеш да пробваш скокове с парашут или гмуркане, ще си изкараш един лиценз макар и да не са евтини и ще си правиш кефа повече от всякога.

[capone]

Искаш да включиш по-агресивен спорт. Защо не останеш на бокса? Но ако искаш нещо друго, гледай все пак да не натоварва гърба чак толко. Борба, джудо не знам дали ще са подходящи.
При всички положения ти желая успех!

Благодаря за пожеланията и коментарите...
Да остана в бокса е силно казано! Аз самият не съм работил с треньор и нямам особен опит. Като тинейджър се бях амбицирал и много ми харесваше, но един ден треньора влезна в залата и каза - Деца, харесвам ви и ви желая успехи. Заминавам за Канада там да работя по професията, имам семейство за гледане и там ми предлагат отбор... И така всичко приключи, тогава живеех в малък град и не се намери достоен заместник, който да съумее да ни задържи желанието и мотивацията.
По скоро посещенията ми са чисто любителски и подтиквани от емоционален характер защото харесвам този спорт.

Нищо, че годинките ми напредват, ми се иска да работя с треньор. Относно бокса проучвам инфо за Константин Семерджиев, срещат се добри отзиви, но решение не съм взел... Също бих помолил да ми бъдат препоръчани, ако имате наблюдения върху сърцати хора или добри зали...
Не желая да гоня спортни недостижими постижения. Желанието ми е просто като хоби, като средство за разпускане и отделяне на адреналина да добавя по агресивен спорт.
Характера ми е труден, но времето ме научи да съм дисциплиниран и всеотдаен към всичко с което се захвана. Лесно паля и трудно гася мисля, че умея да чувам.
Надявам се само пропиляното време да не ми изиграе лоша шега, но едвали
Поздрав на всички и успехи

[Fear]

И аз имам проблеми с кръста от 16 годишен (дискова херния) имало е моменти когато не съм можел да седя без да се гърча от болка.Бях спортист тренирах от шести клас(фитнес,бойни изкуства) целия труд който вложих отиде по дяволите.Когато нещата се влошиха реших да започна да ходя по лекари,мина година и половина в терапии и лекарства.
Само първия месец бях изпил над 160 хапчета.Отслабнах с 10 килограми плочките се превърнаха в корем,четох интерсувах се за всякакви билки упражнения терапии от които някои частни а там взимат доста пари,работех за 350 лева и давах всичко в опити да се оправя.Беше трудно най-вече психически много трудно.Помня един път лекар какво ми каза: "Всеки иска да бъде супермен,няма смисъл откажи се".Мисля че тук трябва да вметна че още от 14 годишен бях абсолютно влюбен в ММА тогава в България дори не съществуваше,за мен нямаше нищо по истинско и доблестно на този свят от това да излезеш на ринга/клетката и да дадеш всичко от себе си,да се биеш с този човек все едно е най-големия ти враг и после да отидеш да го поздравиш за представянето му.Мечтаех за това месеци,години.Толкова нощи съм седял в леглото си гледайки тавана,но не виждах него виждах как изпълвам мечтата си.За много хора може да не значи нищо,но всеки намира смисъла в живота си в какво ли не.Знам че ако един ден се стигне до там че да съм сигурен че ми остават дни живот и се сещам за живота си от началото и какво съм искал и можел да направи знам че ако не постигна мечтата си ще умра нещастен.За това тези думи постоянно се въртяха в главата ми "откажи се" но просто не можех чуствах все едно нямам избор.След година и половина терапии и когато лекарите започнаха да си противоречат си реших съвсем окончателно да им кажа майната ви.Кой си ти и какво знаеш за мен че да ми казваш да се откажа.След толкова време реших да започна да правя това което смятам че е най-добре за кръста.Въпреки че ми казаха че не мога и не трябва да тренирам боен спорт започнах бокс,отначало имах болки почти всяка тренировка след това намаляха и така докато почти изчезнаха.Съвсем скоро нещо се контузих не знам от какво но не можех да се изправя дори но продължих с упражненията и след 1 седмица се върнах в залата.ТАКА ЧЕ НЕ ВЯРВАЙТЕ И НЕ СЕ ОБЕЗКУРАЖАВАЙТЕ ОТ ДУМИТЕ НА ТЕЗИ ЛЕКАРИ КОЙТО ВИ КАЗВАТ ЧЕ НЕ МОЖЕТЕ НЕ ТРЯБВА.Казаха ми че съм кандидат инвалид и до 40 годинишен ще съм в инвалидна количка,но същите лекари ми казаха че ако спортувам боен спорт ще съм по зле и грешаха.
Няма да забравя историята която четох тук в една статия за човек инвалид който му казали че никога няма да върви и няма смисъл да прави упражнения и раздвижвания,но той не спрял много години и не само провървял но и станал шампион по клякане с тежести.Това ми напомня че колкото и да си зле с много труд и желание дори според лекарите да е невъзможно можеш ад успееш в каквото и да е.Стана доста дълго,не исках да си пиша историята на живота,но реших защо не да споделя с хората като мен че има смисъл да продължат да се борят.

[Mishoka]

Е лекаря не е казал че човека на 100% ще стане инвалид.
Тука искам да попитам как точно пусналият темата си е проявил волята ?
Сам казва че е отишъл едва ли не , на пук на лекарите,понеже и без това му казали че ще стане инвалид. Никаква воля няма в това да направиш, каквото ти харесва да правиш. Това състояние се нарича: прелест, самомнение, само превъзнасяне и други подобни.
Съвета ми е : човека да внимава, да не сбъдне наистина диагнозите на лекарите.
Да ви кажа като ми се появи обикновенна херния и аз така се замислих: дали с някаква си воля може да я оправя, накрая отидох да ме оперират.

[Shuguri]

Поклон , батенце !