Как да преодолеем страха, когато бъдем нападнати на улицата

[kyokushin4eto]

Как да преодолеем страха, когато бъдем нападнати на улицата?

[TheWolf]

Лично мен ме беше страх , чувствах се така сякаш когато ударя някой няма да му стане нищо. Чувствах се безсилен , но наблегнах здраво на нападението търсих в Интернет програмите по които тренират различни бойци и прочие и наблягам много на тях. Освен , че в залите се представям добре и се чувствам сигурен и готов. Може да звучи малко глупаво методът ми , но според мен е важен резултата.

[Miste]

Лично мен ме беше страх , чувствах се така сякаш когато ударя някой няма да му стане нищо. Чувствах се безсилен , но наблегнах здраво на нападението търсих в Интернет програмите по които тренират различни бойци и прочие и наблягам много на тях. Освен , че в залите се представям добре и се чувствам сигурен и готов. Може да звучи малко глупаво методът ми , но според мен е важен резултата.

Залите нямат нищо общо с уличен бой. Всичко е въпрос на психическа основа. Страхът е човешка емоция, значи може да се преоделее. Начинът за всеки е различен.

[bodyMORj]

най добрият начин според мене е като се игнорира мисълта....

[rumbaka]

Самоконтрола. Защо ?
Когато си нападнат от непознати било то да искат пари,телефони и т.н. Повечето хора се паникъосват и остават страха да надделее от здравия разум. Тренирайте самоконтрола тук имаше много хубава статия за това да добавим няколко начина към тренировката си мисля че там беше показано, агресорите да се обличат с маски , да се тренира на тъмно ( не чак нищу да не се вижда ) да сте с неудобни дрехи,защото в повечето случай неможеш да се преоблечеш И такива много истински неща. BodyMorj споделя мнението да игнорираш мисълта той намира в това смисъл. Но за мен да игнорираме мисълта е голяма грешка ако изключим и както повече се ядосваме правиме грешки. При нападение първо запазваме контрол второ мислиме Това е моето мнение

[bodyMORj]

човек ,нямаш време да мислиш ,имаш време само да избираш- биеш се или отстъпваш/бягаш... докато мислиш най много да отнесеш някой токат. мисли се преди да стане нападението, когато има спор ... но при сбиване нещата вече опират до усещане а не до мислене . мисълта ти забавя реакцията и те разконцентрира а и може и да те разколебае...

[crocop]

ко мислене скачаш и са мяташ или ще паднеш или ще биеш важното е злоба и агресия да имаш и така няма значение срещу теб какив е

Редакция: Писането на кирилица е задължително!

[sasho8]

Естествено че не трябва да използваме злоба и агресия . Важното е да се запази самообладание и спокойствие .Противника ти би се уплашил мн повече от спокойния ти вид , защото това показва че си уверен в себе си и възможностите си.

[Miste]

ко мислене скачаш и са мяташ или ще паднеш или ще биеш важното е злоба и агресия да имаш и така няма значение срещу теб какив е

Редакция: Писането на кирилица е задължително!

Извинявам се, ако съм те засегнал, но това е абсолютно мислене на хлапе или гангстерче, което се мисли за голямата работа. Кат са 6-7 кат им скочиш няма никва смелост в това, ако можеш да избягаш. Скачаш пребиват те като куче и да си злобен и да не си. Винаги трябва да се мисли трезво. Това да избягаш не винаги означава, че си пъзльо или нещо такова. По-скоро обмисляне на ситуацията бих го нарекъл аз.

[Nord]

ко мислене скачаш и са мяташ или ще паднеш или ще биеш важното е злоба и агресия да имаш и така няма значение срещу теб какив е

Редакция: Писането на кирилица е задължително!

Извинявам се, ако съм те засегнал, но това е абсолютно мислене на хлапе или гангстерче, което се мисли за голямата работа. Кат са 6-7 кат им скочиш няма никва смелост в това, ако можеш да избягаш. Скачаш пребиват те като куче и да си злобен и да не си. Винаги трябва да се мисли трезво. Това да избягаш не винаги означава, че си пъзльо или нещо такова. По-скоро обмисляне на ситуацията бих го нарекъл аз.

Според мен избягването на страха е мит. Всеки го е страх. Въпросът е да избягваш ситуации, от които те страх. За да не те е срам после. Обикновено човек го е страх тогава, когато има какво да изгуби. Когато си на 20 години, имаш зачатък на мозък в главата, не си взел едно самостоятелно решение в живота, не си създал нищо и на нищо не държиш, освен да се показваш - тогава няма от какво да те е страх, защото себестойността ти като личност, със спомени, притежания, интереси, е нулева. Когато си със семейство, отговорности, осъзнал си хубостта на живеено и живееш не заради показването пред група мухльовци, а заради щастието от живота, тогава е нормално да те е страх от това, което би могъл да изгубиш след едно наръгване с нож или удар с камък в слепоочието.