Как да преодолеем страха, когато бъдем нападнати на улицата

[YoungPitbull]

Просто преодоляваш страха си и започваш да се биеш...
принципно съм против побоищата по улицата, но понякога има безизходни ситуации.
Човек трябва да умее да отстоява честа си, а честа е по важна от страха и болката

[Electrics]

На мен ми се е налагало на бягам.И то пред гаджето ми и още 6-7 човека.Ситуацията беше такава че вместо с един се оказа,че трябва да се бия с 2ма,които бяха братя.Не се чувствам горд от това си действие,но пък мислех трезво.След тази случка започанах тренировки в REAL PAIN и box.За да си създадеш психика според мен първо трябва да започнеш да тренираш някакъв боен спорт,за да придобиеш представа,какво да правиш специално в уличен бой.Когато се биеш срещо много вече е друга работа.

[Delqn]

С правилна и бърза преценка на ситуацията като гледаме да използваме целия си капацитет(физика,психика,бойни умения,ораторско майсторство,бързо бягане) в зависимост от случая.

[CAnte]

да е мой ама ни говорим за 1 човек приятельо ко ще размишляваш докато размишляваш вече можеш да си на земята приятельо тъкаче усетиш ли че стааа напрегнато няма ко да го бавиш щото може наистина да са намериш на земята

Редакция:
Поредна забележка към crocop, относно писането на кирилица!
Мнението бе редактирано!

Абе ти що говориш така бе??
Какъв е тоя диалект??

[Niksan92]

просто не трябва да мислите миналата година 2-ма мъже видимо на около 25-30 години са помъчиха да ма джобят нахаках единия и избягах

[Insensible]

Аз съм изключително избухлив,с което не се гордея и когато се стигне до бой ....въобще не ми пука срещо кого ще се бия и какво може да стане с мене... много пъти съм тръвал да се бия срещо хора,които никога несъм виждал преди,просто на момента ги виждам като ми ги показват(най-често това става когато стане вапрос за брат ми или приятелката ми ).Но когато съм спокоен и се стигне внезапно до бой имам чувството,че адреналина се покачва страшно бързо и изпитвам до някаква степен и страх незнам защо ?! Но през цялото време правя всичко възможно да ги подтисна тези чувства.Та за това,че си изпитал страх не е срамно.А как да го преодолееш ?! И тука както много преди мене коментираха е клишето : ,,Всичко е до психика и предварителна настройка".Но голяма роля играе ако тренираш някакво бойно изкуство.

Това е от мен,поздрави !

[savag3]

При мен проблемът може би е, че ме е страх изключително много от това да се бия на улицата. Случва ми се хората да ме обиждат, но аз все си трая, веднъж дори ме ритнаха в крака, но отново се стърпях. Просто винаги когато идва бой съм го отклонявал някак си не знам защо. Виждам, че говорите за първия удар! Странно е, но имам чувството, че не мога да направя първия удар. Дори когато правя спаринги в бокса, в повечето случаи чакам противника да ме удари и тогава започвам аз да удрям.Когато се отнесе до бой пък винаги си мисля, че ударите ми няма да са достатъчно силни и на противника ми няма да му се случи нищо. Въпросът ми е: Има ли някакъв начин по който да спра все така да си задържам гнева дори когато ме псуват и обиждат?

[newo]

2 страхотни цитата:
"Не трябва да се смущаваш, че те е страх. Правилно е да те е страх. Когато не те е страх, тогава трябва да се притесняваш." - Къс Д'Амато
"Просто загубих самообладание... Най-лошото нещо, което може да се случи на воина, е да загуби дисциплината и хладнокръвието си..." - Майк Тайсън
И моя любим по тази тема:
"Боецът, който е влязъл в бой и не е изпитал страх, е или лъжец, или психопат." - Къс Д'Амато

Първият удар е бариера между теб и опонента. Прескочиш ли бариерата няма връщане назад.
Дано да съм помогнал.

[racko1]

Най-важното е да се запази самообладание. Въпреки, че е много трудно - трябва. Хора които казват, че в боя не трябва да мислиш и че като ти падне пердето ставаш по-силен е глупаво и невярно. Такива хора никога не са стъпвали в зала и нямат никаква представа за какво иде реч. И в повечето случаи се хвърлят като разярени вълци на противника и след миг падат в несвяст на земята.
В боя е изключително важно да запазиш здравия си разум и да контролираш емоциите си, поне до такава степен, че да не тръгваш в глухи атаки. Тогава вече става много по-лесно да се справиш с противника си.
От значение е и това да можеш да прецениш в дадена ситуация на момента какво да направиш. Някой те напсува или ти се закани, ако прецениш че си заслужава да го набиеш, действай. В противен случай изпуснеш ли момента, вече ставаш безсилен защото след това, ако ти премине страха и се решиш на нещо, то тогава в очите на останалите би изглждал като нерешителен страхливец и дори би станал смешен.

[Skoidats]

Ще се повторя, най-важното е никога да не се стига до бой, това е постъпка, която показва, че на някой в дадената ситуация не са му издръжали нервите/емоциите (поне в повечето случай).

Що се отнася, какво, как да се справиш... е няма някаква "формула", а това, което чета напоследък, как се тренирало в залата, а на улицата хората били агресивни и не задържали гнева си мога да кажа само едно.... не тренират, както трябва или може би при когото трябва.

Една хубава тренировка и спаринг към нея те кара да мислиш съвсем други неща, няма нищо общо да излезеш от залата и да имаш желание да пречукаш някого, ако ти каже нещо въпреки... напротив, тогава човек дори да бъде закачан или руган, да го приеме с усмивка и да продължи напред да се опита да предотвърти боя...., иначе лесно може да пречукаш някого, ама не може да предвидиш хиляди неща в боя, а ако му стане нещо и лежиш някъде.. ходи обеснявай в съда, че той те обиждал и те ругал

Преди всичко всяко едно бойно изкуство трябва да гради у теб съвсем друга нагласа за света и то в добра посока

Поздрави !