Най-големият сайт за бойни спортове

       

Какъв е опита ви на улицата?

Ситуации и решения, уличен бой, мръсни трикове и други сблъсъци извън залата.

Какъв е опита ви на улицата?

  0     Мнениеот Yav на 24 Мар 2024, 01:49

Здравейте,
На 27 години съм и съм 1,74 около 70 КГ. Тренирам сравнително отскоро (7 години, но в последно време редовно)- тичане, лостове, скачане на въже и плуване, САМБО съм тренирал, като малък и нищо не научих. Не съм биткаджия,гледам да избягвам такива работи, но съм имал спречквания и сбивания, къде съм скачал за приятел, къде съм се опитвал да пазя момиче или жена ми, къде някой ми се е дървил. Ял съм бой, но не сериозно, бил съм аз и е завършвало наравно(кой с разбит нос, кой с подута от удари глава). Винаги ме е било страх, понякога съм се стъписвал и съм оставял да ме набият, но не съм бягал, понякога просто съм скачал и съм замахвал където нацеля, имало е случаи където гледам злобно и съм ругал показвайки готовност, ако другия тръгне на бой.

Отправям се към вас споделяйки някакви преживявания, както и с определени въпроси и моля да споделите опита ви, а даже ако имате научни статии за поведението в уличния бой и кавгите, или физическа и психическа подготовка в боя - каквото знаете и можете споделяйте !

- Преди години в Париж си висях до един уличен кол на улицата, чакайки за един концерт. Един арабин (около 40 годишен) с приятелите си мина покрай мен избута ме все едно улицата е негова, правейки ми забележка аз да се дръпна. Започнах да го псувам на майка и когато започна да ме приближава, му казах да си седи на мястото и си стиснах юмрука. Един от приятелите му се изсмя и каза '' Какво го вдигаш тоя гард - внимавай, защото ще те смачка. '' Аз си отговорих, че ако им преча могат възпитано да ми кажат да се дръпна и тн. Та от дума на дума си станахме приятели, а можеше да ме премажат сигурно. Та разбрахме се човешки и се извинихме един на друг.

- Години след това пак в Париж с една приятелка се разхождахме и ня'кви араби започнаха да ни подвикват, а аз започнах да им отговарям наперено. Блокираха ни пътя, държаха се нагло, аз казах на моята приятелка да седи отзад и да мълчи. Единия започна да пипа скоростите на колелото ми, аз му плеснах ръката, оттам той озлобя и само си допря ръката до брадата ми казвайки, тренирам ММА и съм по- бърз от теб. Аз му отговорих ''Кво чакаш - удряй!''. Втория само се заяждаше и счупи една бутилка, а аз му отговорих спокойно да го прибира това нещо, за да не пострада. Третия седеше спокойно и гледаше и спря да се дърви още в началото. Мисля, че се респектираха в началото, като разбраха, че съм от Източна Европа. После си станахме дружки и започнахме да си говорим.

- Преди няколко седмици в София, някакви 20 годишни пишлемета спряха на светофара до нас и най-надъхания почна да се заяжда с жена ми, а като ме видя спря. Жена ми му отговори пренебрежително, а аз в последствие разбрах, че я е обидил и ми падна пердето, та на следващия светофар отидох до колата им и му се изплюх в лицето и по най-бързия начин отидох до моята кола взех си лютивия спрей без да го показвам и зачаках да видя какво ще стане. Бяха три момчета, наплютия тръгна да слиза, но размисли. А после не направиха опит да ни преследват, ами гледаха да си поемат бързо по пътя и да се приберат. Гледах да не скачам на трима, защото не знаех какво да очаквам. Бях уплашен, но бях повече побеснял и се чувствах готов да се бия без чест и уважение, към тези които заплашват мен или жена ми.

- Днеска едно пишлеме, което изглеждаше надрусано се заяде на жена ми докато оправяхме детето в количката му. Тротоара беше достатъчно широк и наркоманчето се спря до нас прецени ни и се издърви на жена ми '' Кво блокираш тротоара с тая количка?'' или нещо подобно и си продължи по пътя. Оттам го питах къв му е проблема и започнах да го псувам и кълна на майка без да спирам, а той се обърна и тръгна към мен. Аз го гледах, държейки една раница в готовност, стоях на едно място и го гледах внимателно, нито се затичах към него, нито дадох крачка назад - след няколкото крачки пишлемето се спря. Аз продължих да го храня - той продължи '' Като си такъв мъж ела бе'', отговора ми бе '' Ела ти! ''. И се свърши с '' Нищо не правя, само защото имаш дете. '', а ответа ми бе да яде лайна. Като цяла комплексарска и селска история. Исках много да му скоча на бой, но няколко неща ме спираха - страх да не попадна на някаква откачалка, страх да не ми падне пердето и да го пребия аз, но също така и някаква увереност, че аз контролирам ситуацията с поглед стойка и готовност да предпазя жена ми и детето ми. А пикльото си тръгна лека полека и си подви опашката или поне така си мисля.

Благодаря, че изчетохте всичко както и за адекватните отговори! Сега започвам с въпросите.

- Предполагам, че ако на някой много му се бие и е откачен във всяка от тази ситуации, ще ми скочи на бой, а ако е някъв опитен изрод, ще ме приключи. Но в ситуация където си сам срещу повече, какво спроед вас спира хиените да посегнат и да прибегнат до физически контакт?

- Въпреки гнева, агресията и страха -съм привърженик на идеята всеки да си иде по пътя без да се стига до бой. Кога разбирате и усещате, че трябва да прибегнете до тупаница и насилие, за да дадете на противника да се разбере или за да неутрализирате заплахата? Кога е момента да ударите първи?

- Как си поставяте границите и уведомявате този срещу вас да не приближава? Какви мисли ви минават през главата? Отдавате ли се на гнева и на някакво желание да сгънете този срещу вас или се съсредоточавате върху други неща които могат да ви помогнат да оцелеете ?

- Как се справяте със страха ? С какво и кога може да се окаже полезен и в какви ситуации? кога може да ви спъне в преценката и действията ви ?

Още веднъж, благодаря за отделеното внимание.
Yav
Yav
 
Мнения: 1
Регистриран на: 23 Мар 2024, 23:41
Град: Sofia

Назад към На улицата

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта