Уличен бой

[Chetniks]

Ето някои мои наблюдения по въпроса.
Като охранител натрупах доста опит и наблюдения в уличните битки.
За това ще си позволя да дам някои съвети относно сбиванията на улицата и уличният бой .
Уличният бой е нещо хаотично. Един излита от някъде удря те и бяга, нападат в гръб, изневиделица, докато гледате настрани с причина и без причина.
Обикновено се бият две компании, но не всичките им членове едновременно, а когато на който му скимне. Да започнеме със стойката. За мене най-добрата стойка е с леко разкрачени крака, като единият може да е малко по-напреде, може дори да се заеме и лек гард, но лек.
Трябва човек да е стабилен на краката си - често има бутаният, тегления или дърпания и трябва да се пази равновесие , иначе човек пада на земята и го правят на салата. Стойката трябва да е такава, че да може евентуално да паднете само по лице, с ръцете да омекотите падането и веднага да се изправите, като пружини. Стойката от бокс или карате е грешна при подобна схватка - едно бутане от страни и сте на земята.
Трябва да си правим и сметката при падане - падаме само по лице-корем, абсурдно е да се пада по гръб или на страни - спукана ти е работата паднеш ли така. Трябва също да умеете да бутате и като ви бутат да запазвате равновесие и да не падате, ако някой ви бута над 4-5 крачки и не паднете , то той ще падне.
При уличен бой повечето участници са пияни, което ги прави и безумни, а също и доста гадни.
За сега толкова.

[VAm]

Каква е тази глупаст ве?

[kuzman]

Сега аз искам да разкажа история за времето в което аз бях охрана - в Милано при това.
Та ... историята е много поучителна, моля хлапетата да си водят записки.
Значи, стоим си ние на вратата на терасата на дискотеката в Милано - там сме аз, Румбата и един тип подвизаващ се под името Гавраил. Викаха му "Мистрията", не искате да знаете защо.
Та ... седим си ние на терасата и посрещаме гостите, изтупваме им костюмите, взимаме пари за вход, абе вечерта се очертава прекрасна. Мистрията по едно време забелязва банда почерпени младежи. Много са - около двадесет. Бута ме и вика - Кузмане, виж ги тия мастийки дойни. Май идат да се потрепем.
Но уви, Гавраил си нямаше и на идея колко прав ще се окаже. Пред мощната ми снага застана един от пияните авери, погледна ме задълбочено и с крива усмивка на лицето ме запита "дали аз му са дърва и искам ли да му папам песнико". Помъчих се да обясня на невзрачното същество и компанията му, че аз съм богат плейбой охранител, който просто иска да си изкарва парите на терасата, но точно в този момент - о небеса - Румбата сваля на земята малкия уруд и започва да му прилага изумителни хватки. При всяко потупване от страна на слабоумното пияно кюфте той сменяше захвата с все по-майсторски. Тогава настана истинския хаос. Започнахме да се бием. Аз съм много красив и опитен в хайдушката борба. Споменах ли, че съм красив ? Да ... та ... аз съм красив и опитен в хайдушката борба и повалям двама на земята едновременно. Докато се бием на земята забелязвам, че Мистрията е преминал в полу-гард на трима едновременно и вече опитва транзисия към фул маунт. Започва един граунд енд паунд с оувърхенд райт. Ужасяваща гледка. През това време аз и Румбата налагаме 30 от двадесетте нападателя. Много са. Бием се докато сме на земята, но прави. Намираме се на терасата, докато владеем хайдушка борба. По едно време потръпнах - ами ако счупим нещо по терасата ? Не, моето крехко и ранимо сърце на дебел трибоец не би могло да понесе подобно нещо. Реших да употребя най-смъртоносната техника в уличния бой, която действа адски ефективно срещу много хора - шамар. Един. На земята. И о небеса - победих ги. Сам самичък. На терасата.

Та така се решават улични конфликти. Да знаете. Истината ва приказвам.

[KCD2]

Сега аз искам да разкажа история за времето в което аз бях охрана - в Милано при това.
Та ... историята е много поучителна, моля хлапетата да си водят записки.
Значи, стоим си ние на вратата на терасата на дискотеката в Милано - там сме аз, Румбата и един тип подвизаващ се под името Гавраил. Викаха му "Мистрията", не искате да знаете защо.
Та ... седим си ние на терасата и посрещаме гостите, изтупваме им костюмите, взимаме пари за вход, абе вечерта се очертава прекрасна. Мистрията по едно време забелязва банда почерпени младежи. Много са - около двадесет. Бута ме и вика - Кузмане, виж ги тия мастийки дойни. Май идат да се потрепем.
Но уви, Гавраил си нямаше и на идея колко прав ще се окаже. Пред мощната ми снага застана един от пияните авери, погледна ме задълбочено и с крива усмивка на лицето ме запита "дали аз му са дърва и искам ли да му папам песнико". Помъчих се да обясня на невзрачното същество и компанията му, че аз съм богат плейбой охранител, който просто иска да си изкарва парите на терасата, но точно в този момент - о небеса - Румбата сваля на земята малкия уруд и започва да му прилага изумителни хватки. При всяко потупване от страна на слабоумното пияно кюфте той сменяше захвата с все по-майсторски. Тогава настана истинския хаос. Започнахме да се бием. Аз съм много красив и опитен в хайдушката борба. Споменах ли, че съм красив ? Да ... та ... аз съм красив и опитен в хайдушката борба и повалям двама на земята едновременно. Докато се бием на земята забелязвам, че Мистрията е преминал в полу-гард на трима едновременно и вече опитва транзисия към фул маунт. Започва един граунд енд паунд с оувърхенд райт. Ужасяваща гледка. През това време аз и Румбата налагаме 30 от двадесетте нападателя. Много са. Бием се докато сме на земята, но прави. Намираме се на терасата, докато владеем хайдушка борба. По едно време потръпнах - ами ако счупим нещо по терасата ? Не, моето крехко и ранимо сърце на дебел трибоец не би могло да понесе подобно нещо. Реших да употребя най-смъртоносната техника в уличния бой, която действа адски ефективно срещу много хора - шамар. Един. На земята. И о небеса - победих ги. Сам самичък. На терасата.

Та така се решават улични конфликти. Да знаете. Истината ва приказвам.

Бате уби го от всякъде....евала ти xaxaxaxaxaxaxaxaxaxa

[jamski]

Каква е тази глупаст ве?