Зареждане

Checkmat Jiu-Jitsu на път към Световните квалификации В Румъния

Checkmat Jiu-Jitsu на път към Световните квалификации В Румъния
Публикувано на: Март 2, 2013 в 10:17 ч

АРМБАРИ, DUREX И ВОДОПАДИ В МОЛА. ИЛИ Checkmat Jiu-Jitsu На Път Към Световните Квалификации В Румъния.


5:42 сутринта.

Сънувам, че бебето плаче и съм се успал за рейса. Отварям очи.

Оказва се, че...бебето плаче, а аз ще закъснея за рейса - един от страничните ефекти на това да си млад татко. И отново затварям очи. Друг от страничните ефекти. Добре, че е хубавата ми жена, която очевидно е вампирясала отдавна и може да не спи с дни покрай малката. Буди ме. Ставам. Мия се. Всичко е под контрол. Утре сме в Румъния, където ще мачкаме чужденците. Ако на татамито не стане, то поне след това. Шегувам се, но дано не се наложи да го доказвам...

Заминаваме с убеждението, че отиваме в Букурещ, който според наши приятели е " да-си-ебе-майката-и-направения-град". За всички, които го вярват, ще кажем едно - нашата половина на Дунав мост е гладка като за скейт маратон - тяхната е по-скоро като за декор на документалка за Луната. Затова пък имат мол с водопад. Да, всички се снимахме на водопада и се тагнахме.

След седемчасов път, в който сме успяли да направим няколко спаринга в рейса (всичките завършиха със събмишъни), да видим тираджия с плакат на гола мацка от 90-те на таблото и да обменим пари в черен джип на границата, от който се подава плешива глава и куфарче с милиони, сме готови да се чекираме в хотела. Мили хора - дават ти ключ за произволно назована от теб стая, без наистина да проверят дали наистина си настанен там. И така всеки път. Дургия път ще си вземем за вашата, така че си носете кеша по джобовете :)
Яде само кинематографът, т.е. аз, докато двайсет бойци гледат гладно. Решавам да им вдигна насторението и обявявам на всички, че манджата е гадна. Никой не се връзва, а аз продължавам да съм най-нелюбимият съотборник в хотела. Знам, че никой няма да ми счупи очилата, преди да си е получил снимките от състезанието, затова смело продължавам с вечерята.

Ако някой от останалите посетители на хотела бе минал покрай третия етаж между 22:00 и 0:00 часа, вероятно щеше да реши, че е попаднал на масова сеч и/или на снимачната площадка на еротичен гей филм. Докъдето погледът стига - татуировки и мъже по бельо, които се заключват един друг. За щастие почти всички останали хора в хотела също са състезатели, дошли за световните квалификации и само един поглед им е  достатъчен да разберат, че ги водим с едно на нула и бързат по етажите, за да упражнят и те по някой друг триъгълник. Междувременно ние си лягаме и ги оставяме да се потят -  и утре е ден.

8:00 сутринта.   

Отново ям сам. Всички, които свалят кила за категория, мислено ми пожелават минимум разтройство за през деня. Малко по-късно се оказва, че още няколко души са под килограмите за категориите си и си поделяме закуската. Предполагам и проклятието, защото нищо лошо не ми се слува чак до вечерта. Даже наротив.
След минути сме в залата и трябва да признаем, че тя изглежда доста по-добре от румънската половина на Дунав мост. Голяма, просторна, осеяна с прозорци, които приятно пропускат светлина отвън, въобще европейска работа. Ние обаче сме там да свършим една българска работа, изразяваща се в раздаването почетни армбари и триъгълници на заслужилите чужденци. И точно това се случва. Оказваме се най-голямата група от чужда страна и заслужено получаваме аплодисметни от публиката.

Има хора от Австрия, Норвегия, Гърция, Чехия, Португалия, Белгия и къде ли още не. Даже милите дребосъци от Обединените арабски емирства са там и са отворили сергия за безплатни сладки и безалкохолни. Живи да са  - техните продукти са единственото нещо без месо в радиус от два киломентра и съответно единствено препитание за вегетарианския ми стомах. Докато хапвам сладки, Магринио (познат още като Малкия или Боби Ангелов) вече изяжда противници. Бърз е, мамка му. Първият от тях е с голям надпис DUREX на гърба си. За всеки случай се надявам Малкия да не му даде гръб, че ще стане лошо с тия спонсори. Поне няма да хване нищо, надяваме се. Той обаче хваща. Бронзов медал в категорията си.

Нямам време да се зарадвам много, защото ми се налага буквално да плонжирам до следващото татами, където Христо Христов играе за среброто при лилавите колани. Противникът му, въпреки че е изключително техничен, се заседя доста върху него и получава заслужено наказание. Още не сме започнали, а вече сме с два медала.

Виждам през рамо, че и колегите от TWISTED JIU-JITSU се представят доре в събирането на украшения за врата.

В тежката категория наскоро взелият европейска титла на бели колани Яник Кумбаски не успя да се пребори за първо злато като син колан и отнесе армбар вкъщи. Но пък и среброто не е никак лошо.

CHECKMAT срещу лошите - 3:0. Но най-хубавото тепърва предстои. Младежи.

Борко Илиев е животно - да си го кажем направо. Ако сте го виждали наживо, знаете, че е малко като Лени Кравиц във фейса с тия цайси. Вероятно и първият му противник му го е казал, докато са си подавали ръце за поздрав, защото след малко се гърчеше на татамито, падайки на 0 с двуцифрен резултат за нашия. Борката мрънка, че го боли кракът. Вече е на път да се откаже и лекинко препсува на български. Помага, защото взима и следващата си среща. Родният Лени КРавиц е взел стахът на румънците,  защото на финала противникът му е видимо толкова притеснен, че води баща си, който ме моли да обясня на Борко, че се нуждаят от пет минути почивка преди мача. Нашият е учтиво момче и се съгласява. И после също толкова учтиво взима златото в категорията си доста преди финалния сигнал. Първо злато. За съжаление и последно. Но не и последен медал.

Еми Владова играе с момиченце на видима възраст 13 години. Смея се, но горчиво. Преди няколко минути само за десетина секунди (заклевам се!) малката е заключила с армбар другата ми съотборничка Мария Хорташка. Надявам се този път нещата да се развият по друг начин. И така става, само че е още по-лошо - имам чувството, че този път армбарът е дори още по-бърз. В защита на Еми имам два коза. Единият е, че дребната състезателка на Белгия унущожава всичко по пътя си и в абсолютната категория и заминава за Абу Даби, за да представя страната си на световното.

Другият е, че Емилия се прибира със сребро и така прави резултатът на CHECKMAT срещу лошите - 5:0, а като прибавим и медалите на TWISTED JIU-JITSU, си е направо 9:0 - един чудесен ден за българското жиу-житцу.

За обратния път можем да кажем само две неща.

Първо - всички без мен ядоха свински шол. И второ, в крайпътна кръчма до Русе, сервитьорката, облечена като представителка на много различна от ресторантьорството, но също свързана с консумирането професия, учтиво моли да се снима с всички ни по няколко пъти, с тайното подозрение, че сме националният отбор по нещо. Така и не попита по какво - предполагам, че за фейсбук няма нужда :) Има нужда обаче да благодарим на нашите за хубавите емоции и да добавим, че наричахме лошите "лоши" само за благозвучие, защото и те са наши BJJ братя.

Това е. Догодина пак. А междувременно можете да разгледате галерията ни оттам тук: http://www.facebook.com

Оссс!

Мишо Bag of Bones
0 споделяния
  Сподели
Мнения в Facebook

Последни новини

Оферта на деня

Горещи Новини

Видео

Най-четени статии днес