Khabib Nurmagomedov говори за своя път към успеха

Khabib Nurmagomedov е непобеден боец, който в момента е шампион в лека категория на UFC. Преди около седмица той успя да победи най-голямата звезда в ММА, Conor McGregor и оттогава е на гребена на вълната. Това обаче не е лесно за постигане и в кратът документален филм Khabib говори за своя път към успеха:

Израснах в семейство на спортисти. Баща ми е треньор и тренирам с него откакто се помня. Той тренираше също хора от нашето село. Живеехме в приземен етаж и залата също беше там. Събуждаше ме шума от залата и си мислех, че съм изпуснал тренировка. Имаше тренировки сутринта и след това домашна работа след това училище и нова тренировка вечерта. Ако исках да намеря приятелите си, то трябваше да ги търся на 2 места - на стадиона, където играехме футбол или на реката където плувахме едно време.

Не бях лесно дете и имах доста недостатъци, които имам и днес. Баща ми си мислеше, че може да ги поправи и веднага следваха наказания. Той винаги казваше, че трябва да почувстваш болка за това, което си направил за да си по-внимателен в бъдеще. Мисля, че това наистина е така. През 2004 имаше шампионат в Дагестан и имаше доста известни бойци. Хората наоколо говореха за бойно самбо. Това доста ми повлия и видях победители и губещи, тъгата от загубата и радостта след победата. Още тогава знаех, че искам да почувствам това.

Като дете си мислех за това да си шампион. Тогава обаче не можех да си представя, че ще бъда толкова известен. По пътя може да има доста трудности. Говоря за сваляне на килограми, тренировки, понякога губиш и трябва да се възстановиш. Веднъж скъсах предни кръстни връзки, а после менискус. Трябваше да се оперирам и след това да се възстановя. Счупих 2 ребра и трябваше 2 месеца да се възстановявам. Дори мислех да се оттегля от спорта. Тогава баща ми каза, че това е тест през който трябва да премина. Няма как да спреш и трябва да преодоляваш трудностите.

За мен семейството винаги е на първо място. Мога да си позволя на живея в САЩ и на други места, в които живота е по-добър от условията в Дагестан. Искате да знаеше, защо не го правя? Тези хора са мои роднини, семейство, родители и няма как да ги намеря зад граница. Живота при нас изисква доста дисциплина. На някой места хората работят за да се прехранват и винаги се работи за да се оцелее. Понякога те имат ферми в различен край на планината далеч от дома. Те стават рано по изгрев и започват да работят. 

Тук самата обстановка те кара да си дисциплиниран, да цениш времето и да свикнеш със здравата работа. Няма значение къде си дали в Дагестан или в Лас Вегас ти трябва да помниш корените и семейството си. Няма как да ги разочароваш. Моя план е да продължа да се бия в следващите 2-3 години и да защитавам титлата си, да установя моето наследство и да създам история. Никога в моята кариера не съм избирал опонентите си. Те избират опонент и аз приемам битката. Както Юлий Цезар казва - "Само дисциплината и упражненията водят до кураж".

 Има нещо, което искам да споделя с младите и хората и с тези, които искат да постигнат нещо - Няма да стигнеш до никъде, ако си стоиш у дома. Ако имаш определена посока придържай се към нея и не се отделяй от пътя.