Diego Sanchez - кога е времето да се оттеглиш?

Diego Sanchez е участвал в някои абсолютни войни, но може би той трябва да открие кога е точният момент да спре, преди да е станало твърде късно.

Royce Gracie, Chuck Liddell и Mark Coleman са легенди в този спорт. Те донесоха вълнение на феновете, биеха се със сърце и винаги даваха всичко от себе си. Royce Gracie ни образова за изкуството на бразилското джиу-джицу, докато Chuck Liddell ни радваше с вълнуващи нокаути.

Евентуално обаче на всеки атлет му идва времето, като можеш или да се съобразиш, или да страдаш. В случая на Diego Sanchez, това започва да се превръща в страдание. На 35-годишна възраст, с професионална кариера, продължаваща 15 години, можем да кажем, че Sanchez вече е видял всичко в спорта. Познат със своя отличен граплинг и агресивен страйкинг, скоро той се превърна в любимец на феновете.

Кариерата му вървеше впечатляващо и той достигна актив от 17-0, записвайки впечатляващи победи над бойци като Kenny Florian и Nick Diaz. Когато обаче той се срещна с BJ Penn в неговия пик, нещата започнаха да се променят. Sanchez понесе много бой в този мач и загуби с технически нокаут в мач за титлата, който бе върхът в неговата кариера.

Проблемът за Diego бе, че той не намираше начин да подобри слабостите си, сред които спада и твърде неточният му бокс. Той не успя да се фокусира и върху аспектите, където е силен, като например събмишън граплингът му. Сред първите му осем победи, шест идват с граплинг.

Можем обаче да кажем, че Diego е благословен със силна психика, която му дава силата да продължи да се бие на високо ниво. Но кога ще е достатъчно? Той е бил въвлечен в някои наистина жестоки войни.
 

 

Срещу Al Iaquinta не видяхме нищо ново. Нямаше нови развития у него, нито дори малки промени в стойката, интензитета или контрола на дистанцията. Всичко това доведе и до зашеметяващ нокаут.

Diego е определено изключително талантлив боец, но той така и не разви своя стил, както ММА се разви от 2002 година насам. За един атлет е трудно да се развие, независимо от спорта. А да се състезаваш на най-високо ниво в ММА е лайфстайл, който просто не можеш да изключиш, сякаш е копче. Отказваш се от много други аспекти от живота, за да постигнеш целите си и да бъдеш №1.

Да се оттеглиш може да е много лесно за мнозина, но за хората на върха, това може да е много трудно. Вероятно няма съмнение, че все още има много “битка” в Sanchez. Има ли обаче той уменията да продължи да бъде конкурентен на най-добрите в лека категория?