Радослав Росенов: Лягам и ставам с мисълта за златния медал

БФ Бокс продължава с представянето на големите таланти, които в близко бъдеще ще са част от мъжкия ни национален отбор. Тази седмица идва ред на Радослав Росенов. На 18 години той вече е трикратен европейски шампион при младежите и юношите. Роден в Русе, голямата ни надежда при 60-килограмовите разказва за първите си стъпки и големите си амбиции.


Радо, здравей. Как се чувстваш две седмици преди старта на световното първенство в Полша?

– Благодаря, добре съм. Смятам, че съм напълно готов. Правим много силна подготовка, наблягаме на тежки, изтощителни тренировки, които обаче ще ни помогнат много, за да изпълним целите си на това световно първенство.

Спечели злато на „Емил Жечев”. Това носи ли ти допълнително увереност преди шампионата в Киелце?

– Честно казано, преди турнира „Емил Жечев” бях доста изморен, защото имах да свалям и килограми, но се представих много добре. В първия ден играх с италианец, след това имах и финал с молдовец, но постигнах хубави победи. Доволен съм от това, което направих и мачовете, които изиграх.

Трудно ли е да се поддържаш в тази категория, предвид и че все още растеш?

– Не е лесно, така е. Признавам си, че понякога има едно отпускане от моя страна и качвам бързо килограми, но сега се справям много по-добре, защото влязох в един добър ритъм, отказал съм всякакви сладки неща и други хранителни изкушения. Целта пред мен е много сериозна и всяка жертва си струва. В това число и ограничаване на излизане с приятели. За мен в момента боксът е на първо място. След световното първенство, ще отделя време и на тях, но сега нямам време за друго.

Постигнатите успехи дотук, предполагам, че ти показват, че има смисъл от тези лишения?

– Да, абсолютно. Резултатите говорят, че всяко усилие не е било напразно. С всяко следващо първенство виждам напредъка си и това ме радва.

Колко важна е за теб световната титла?

– Много е важна. За пръв път ще участвам на такова световно първенство. Важно е да се върна от Полша със златен медал, това ще ознаменува усилията, вложени дотук. Все пак съм и трикратен европейски шампион, имам нужното самочувствие. Лягам и ставам само с мисълта за този златен момент в момента.

Оттам нататък, Олимпиадата в Париж ли е следващата голяма цел?

– Категорично. След световното първенство имаме и европейско, след което вече ще мисля евентуално и за преход при мъжете. Определено олимпийското злато е това, в което съм се прицелил и Париж е мястото, на което мога да го спечеля.

Има ли боксьори, на които подражаваш?

– Имам любим боксьор, когото гледам от известно време. Това е световния шампион от Украйна Олександър Хижняк. Много ми харесва, че е корав, твърд боксьор, влага цялото си сърце във всеки мач.

Как се стигна до твоето качване на ринга?

– Преди аз да започна да тренирам, моят брат тренираше. Имаше едно състезание в Русе, на което отидохме с баща ми да го гледаме. Тогава той игра с най-добрия ни боксьор в леките категории – Даниел Асенов и загуби. Аз бях много ядосан, че брат ми загуби и това ме мотивира. Казах си, че ще започна и аз да тренирам, ще се раздам максимално, за да бия всички. Така се запалих, покрай загубата на брат ми. Преди мен бокс тренираше и Иван, по-големият ми брат. Аз не успях в началото да започна в залата, защото бях на 8-9 години и ми казаха, че трябва да порасна още една година, за да мога да тренирам пълноценно. И още на първото си състезание спечелих при 32-килограмовите. Така започна всичко.

Помагат ли ти братята ти сега?

– Да, те спряха с бокса, заминаха в чужбина при роднините ми, а аз останах с баба и дядо в Русе. Но семейството ми помага много, дават ми съвети, успокояват и мотивират ме.

Каза, че брат ти e загубил от Даниел. Виждаш ли се и ти като него, шесткратен европейски шампион?

– Да, надявам се, че това ми предстои. Сега правим спаринги с мъжете и се чувствам добре. Много съм доволен от тези тренировки. Играя с кубинеца Хавиер Ибаниес, който е олимпийски и световен шампион за младежи. И честно казано, смятам че се представям дори по-добре от него. Успявам да го излъжа на ринга. Те ни помагат, както и ние на тях.

Пожелавам ти успех, както на световното, така и по пътя към олимпиадата.

– Благодаря. Вярвам, че след като спечеля на предстоящите първенства, ще мина при мъжете и там ще спечеля златен олимпийски медал.