Как един 'Ирански Хълк' се оказа хартиен тигър

Всичко започна преди шест години, с няколко снимки, показващи огромната му маса в Инстаграм.

Снимките бързо станаха хит и Саджад Гариби, роден през 1991 г. в богатата на петрол провинция Хузестан в Иран, започна да привлича внимание и последователи, които бяха поразени от големия му размер.

Първите три снимки, които той публикува, бяха точно това, което бихте очаквали от инфлуенсър, който привлича вниманието към масивните си физически пропорции.

Те бързо бяха последвани от още снимки и описания, в които той се закле в лоялност към режима в Иран, увивайки се със знамето на Ислямската република и заявявайки желанието си да „защити светите шиитски места“ в Сирия под командването на своя герой, генерал Касем Солеймани.

Подобни декларации му спечелиха одобрението на режима и той беше възприет като образец на силата и могъществото на режима. Поддръжниците на режима го възхваляваха с коментари върху публикациите му в Инстаграм, възхищавайки се на предаността му.

„Вие сте гордостта на нашата революция“ бяха типичните коментари.

Новинарски сайт в Иран, свързан с Революционната гвардия, пусна заглавие, възхваляващо го като герой, който е изпратил страх в сърцето на врага. Той стигна до местните канали на държавната телевизия и това бързо беше последвано от международна слава.

Вестник „Сън“ и други издания по света пуснаха истории за него с негови снимки и той стана известен като „Иранския Хълк“ или „Персийския Херкулес“. Последователите му в Инстаграм достигнаха един милион. Публикациите му бяха както на английски, така и на персийски.

Повече слава беше последвана от предложения за спонсорство и филмови роли, но също и със скептицизъм и съмнения в достоверността на снимките. Наистина ли беше толкова голям или снимките бяха редактирани?

Първият му боксов мач срещу Мартин Форд първоначално беше планиран за 30 април в O2 Arena в Лондон. Славата и богатството на Саджад започнаха да се изпаряват, когато преди двубоя с Форд, Гариби се строполи на земята след леко бутане от Форд и стана ясно, че не е такъв, какъвто го знаехме от снимките му в Инстаграм. Инцидентът беше толкова унизителен и смущаващ, че битката беше отменена.

Друг двубой беше уреден в Дубай с различен противник, "Казахстанския Титан", чието истинско име е Джуманов Алмат Бахитович. Въпреки сценичното си име, казахстанският титан всъщност е посредствен боксьор без впечатляващо досие, което да покаже.

Саджад се опита да изтрие смущаващия сблъсък с Форд, като се върна към обичайното си кибер дрънкане, казвайки:

„Утре вечер нямаш бодигард на ринга, ще те изям“.", канеше се Гариби.

Панегирик, който рецитира шиитски текстове за героизъм и преданост, предхожда Саджад на излизане към ринга. Това само утежни унижението, което предстоеше.

Ако двубоят с Форд беше смущаващ, битката с казахстанския титан беше унизителна и срамна. „Персийският Херкулес“ приличаше повече на това, което иранците наричат „шампион по памук“, израз, използван на персийски, за да опише фалшив герой или хартиен тигър.

Саджад не можа да нанесе приличен удар. Биеше се като пиян в кръчмарска свада. Изглеждаше така, сякаш никога не е участвал в битка. През цялото време се обръщаше и бягаше, надявайки се изпитанието да свърши възможно най-скоро.

Просто искаше да напусне, да вземе парите и да избяга. Рекламираният бой беше прекратен за по-малко от две минути.

„Нямам какво да кажа, но се срамувам и се извинявам на иранския народ“, каза Саджад в опит да спечели съчувствие, но яростта на иранците срещу него беше неудържима.

Повече от 100 000 коментара бяха публикувани, засилвайки унижението, което боксьорът вече изпитваше. Дори треньорът на Саджад трябваше да ограничи щетите върху собственото си доверие, като каза, че е имал само две седмици да тренира Саджад и му е казал, че не е готов.