Слабите гени извинение ли са?

[TheRebel]

Искам да попитам форума следното: Слабите гени могат ли да са извинение?
Защото доста често го чувам като извинение да не се поддържа елементарна физическа кондиция и да се избягват вредните храни и напитки. Хората си оправдават мързела със "слаби гени" и това ме дразни. Не просто защото е тъпо, а защото е напълно обратно на логиката - ако наистина си със "слаби гени", това значи че трябва да се грижиш за себе си дори повече от нормалното за да ги компенсираш.

И твърдя дори че слабите гени са мит. Или не точно мит, но огромно количество хора си мислят че спадат към по-ненадарената страна, докато всъщност са в норма. Повечето хора имат средностатистически гени. Не са слаби, не са и силни - просто са нормални. Много силните и много слабите са маргинали. Мнозинството се намираме в средата на кривата на разпределението.

Имам и един интересен въпрос: Имаме двама мъже на близка възраст, близки ръст и килограми, но първия е генетично по-надарен от втория като чист атлетизъм. Може ли втория, ако не да надмине по атлетически показатели първия мъж, поне да може да го изравни донякъде, ако уговорим че по-атлетичния не тренира нищо и не се грижи за здравето си, а другия точно обратното - тренира непрекъснато и внимава какво яде и пие?

[Каньо]

Гените не са извинение Ребъл .
Има ли труд и постоянство човек с лоши гени може да постигне много.
Относно втория ти въпрос,няма точен отговор.
Има хора които не тренират но са добре генетично и изглеждат все едно не излизат от зала ,а такива които тренират двуразово и по нищо не разбираш че го правят

[sparatok]

Поставеният от теб сценарий е напълно възможен. Мога да дам личен пример със съученик , който на 14 години ни биеше на 100 метра бягане с по 20 метра. А всички тренирахме. Сега е торба с лайна и едвам ходи.
Слабите гени не са извинение.
Виж слабоумието извинява всичко.

[TERES]

Ребъл, когато хората ползуват думата гени като дъвка, имай едно на ум.

Има зеленчуци с по-богат геном от човешкия. Но за разлика от този на зеленчуците, огромен дял от човешкия геном се изменя епигенетично. От средата, мислите ти, решенията ти, действията ти, заниманията ти, промените в характера и физиологията ти, нанесени от самия теб.

Епигенетичните промени се предават до 14-15 поколения напред. A такива се нанасят постоянно, от всяко поколение. Ако приемем, че ново поколение се появява на всеки 25-30 години, т.е години на оптимални възпроизводителни възможности на един мъж, в името на играта с цифри, всеки един от нас е отговорен за генома на наследниците си след около 375-450 години. Какъв би бил техният интелектуален и физически потенциал, какви биха били адаптивните им способности към напрежение - интелектуално и физическо. Техните характери. Заболявания или липса на такива. Колкото по-висок и далечен напредък бележиш в жизнения си път, толкова по-високо стъпало пъхаш под краката на тези след теб, от където продължават. Или падат.

Това, че нещо е заложено, било то ниски базови физически възможности спрямо други - не означава, че е перманентен недостатък. Тук идва ролята на епигенома. Той, под твое влияние и това на средата изменя функцията на гените. Код, зададен за да работи по определен начин и набор от механизми. Промени върху работата му могат да бъдат нанасяни. Постоянно.
Не съм привърженик на категоризирането на генома като дар или като наказание.

Мързел, безотговорност и оправдания с понятия, които не разбираме. Номерът е да се разчита и слушащите оправданията също да не разбират.

Оправдаване с "лоши гени" и отхвърляне на отговорността за подобряването им.

[TheRebel]

Терес, да, сега като го писа се заинтересувах малко за тези гени, наистина интересна материя.
Аз зная че човек като придобива нови умения изгражда нови синапси например. Което си е манипулиране ако не на гена, то поне физчески по някакъв начина на мозъка, тоест човек е в силата си да се самоизменя до голяма степен. Играта не е свършила с раждането.

[Ivantraev]

Не, не са извинение.

[shtangata83]

Мързела е добро извинение

[SofaPa26]

Гените влияят на нашето поведение, но тяхната сила не е неограничена. Връзката между гените и поведението изобщо не се ограничава до еднопосочното влияние на първите върху последните. Поведението може също да повлияе на гените и това влияние може да бъде проследено както в еволюционна времева скала, така и през целия живот на отделен организъм.