Не се предавайте

"Какво да направя за да стана по-добър?"

Всеки треньор чува този въпрос много често, както професор Вучков чува странни гласове. Обичайните отговори са "използвай по-малко енергия, когато се бориш" или "прави повече кардио упражнения и тичане" или "дръж си ръцете горе". Всичко това обаче няма такова значение. Половината от тези, които задават този въпрос на треньорите си, търсят прекия път; това което наистина казват е "Не е нужно да ми запомняш името, защото няма да съм тук следващия месец."

Истинския въпрос на този въпрос е да не се отказвате. Това звучи като клише, но в действителност черния колан е бял колан, който никога не се е отказвал.

Когато двубоя стане тежък, това което гледам като рефер, е кога единия от двамата състезатели ще се пречупи. Това не е точна наука, но по някое време някоя част от тялото или лицето на боеца ти дава знак, че той не иска да е повече в клетката; той не е боец вече. Затова и го изкарвам при първия удобен случай.

Никога не съм успявал да опиша точно какво се вижда. Дали е отдръпване от опонента? Загуба на напрежение в мускулите? Промяна на лицето? Не знам. Но просто знам какво е, когато го видя.

Повечето бойци се бият докрай, но може би 20% от тях се предават психически - искат да бъдат някъде другаде. Някои бойци пък никога не са се предавали. Ключицата на Sakuraba стърчи като пришълец, но той не се предава; ръката на Renzo Gracie е извън ставата си, но не се предава; Forrest Griffin не помни името си, но не се предава.

Миналата седмица правих спаринг с момче, което имаше двубой след седмица и се изморих. Усещах мускулите си тежки и ставаше по-зле, усещах и тежест в гърдите. Представих си как този новобранец, 20 кила по-лек от мен, ме сваля на земята и ме удря, представих си колко срамно щеше да е това. Затова се отказах.

Спрях и отидох да седна. Вместо да му вкарам ъперкът и да го замая, да хвана едната му ръка и да го дръпна, а след това да вкарам няколко бързи удара и да го притисна в края на ринга с няколко колена, аз се отказах.

Отказах се, защото бях изморен и не исках да бъда унижаван от този млад и неопитен състезател. Vince Lombardi е казал доста глупави неща като "Никой не може да бъде наранен.", но е казал нещо много истинско - "Умората прави от всички нас страхливци."

И това е ключът.

Смелостта е едно от най-важните неща в боя. Волята за победа над волята за живот. Много качества в боя са важни. Силата на удара е важне. Дължината му също. Но смелостта се печели и изгражда с всяка тежка тренировка, през която минавате.

На следващата тренировка може да правите спаринг, борба, 12 рунда на чувала, тичане или каквото и да е. И ще имате избор в даден момент да се откажете или да продължите. Ако продължите, ще станете по-добър, по-бърз и по-силен, но по-важното е, че ще станете малко по-решителен, по смел. Няма нищо по-важно от това.

Успехът ви се предопределя не от качеството на клуба, в който тренирате, от нивото на бойците, които излизат то там или от знанията на треньора ви. Успехът ви се предопределя от това, колко дълго тренирате на максимума си. Може да тренирате в гаража си с няколко борци-съседи или в залата Ultimate Couture заедно със седем боеца от UFC - няма никакво значение, ако не се отказвате, ще печелите.

Ако беше лесно да не се отказваме, когато стане напечено, всеки щеше да го прави. Това не е цел, това е част от процеса, а и самия процес който води до отговора на въпроса зададен в началото.