Зареждане

Rorion Gracie разказва за началото на ММА

Rorion Gracie разказва за началото на ММА
Публикувано на: Януари 30, 2014 в 10:08 ч
Снимка: wikimedia.org/
Преди смесените бойни изкуства (ММА) да се появят, преди още да има UFC, всеки състезател от различна бойна дисциплина е вярвал, че неговия стил е най-добрия, но никой в действителност не го е противопоставял срещу друг. Имало е състезания по това кой удря по-силно, или кой рита по силно, или кой бута по-силно, но никой не е комбинирал всичко заедно.

Най-простата идея обикновено се оказва и най-гениална. Човекът, чиято идея е това се казва Rorion Gracie.

Gracie наскоро даде интервю с шоуто на журналиста Ariel Helwani - The MMA Hour, където разказа за създаването на най-бързо набиращия скорост спорт в света.

Всичко започва когато Gracie преподава бразилско жиу-житцу без много шум за около десетилетие. Тогава започва да мисли как да популяризира по-бързо този спорт, освен като побеждава всеки състезател по хапкидо или кунг фу, който идва да се пробва с него в гаража му.
 

От тук тръгва всичко...
 
"Дойдох в САЩ за пръв път през 1969-та, но бях ограбен. Взеха ми билетите за обратния полет, взеха ми парите и трябваше да остана тук за около година. Беше доста интересно преживяване, тъй като ме направи по-зрял, а и намерих добри приятели тук. Трябваше да спя на улиците, леглото ми представляваше купчина от вестници, но опитът ми беше безценен.

Когато отново се върнах в Америка, сложих татами в гаража си и казах, че всеки може да идва и да прави тренировки с мен. Всички харесаха идеята. Прекарах 10 години, преподавайки жиу-житцу в гаража ми. Много от моите ученици ми казваха, че треньорите им по карате, бокс или муай тай са твърдели, че жиу-житцу било загуба на време. Затова пък аз винаги каних тези учители да потренират с мен в гаража. Победих всички от тях, а някои след това станаха мои ученици.

Всичко ставаше отново и отново, стотици пъти за десет години. Осъзнах обаче, че трябва да изляза от гаража си, ако исках да представя жиу-житцуто пред света. Знаех, че това трябваше да стане чрез телевизията. Тогава имах идеята да направя турнир, където всяко бойно изкуство може да участва, за да видим кое е най-доброто. От тук слабичкия Royce Gracie започна кариерата си.

Хората от телевизията харесаха идеята. Беше много налудничава, но им хареса. Бях инстрктор на John Milius и с него започнахме да се чудим как можем да направим ринг, от който бойците да не могат да избягат. Виждал съм доста бойци, които минават между въжетата на ринга, когато започнат да получават много удари. Тогава ни дойде идея да направим ров с вода и акули и алигатори около ринга или пък електрическа ограда. Имахме много варианти, но накрая се спряхме на идеята с октагона - осмоъгълна клетка с висока мрежа за ограда.

Бях сам в САЩ, работех много по популяризирането на жиу-житцу. Хрумна ми, че можем да направим двубой без ръкавици и без правила в Колорадо. На всички им хареса идеята и мечтата ми стана реалност.

Всеки ми казваше да пусна Rickson Gracie. Той щеше да пожъне много успехи, без съмнение щеше да победи всичките си опоненти, но причината поради която избрах Royce беше, че той беше слабичко и кльощаво момче, което щеше да докаже, че жиу-житцу е по-доброто бойно изкуство, независимо кой стои срещу теб. Ако Rickson победи - голяма работа! Той е огромен. Щеше да прегази всички като танк. Идеята беше да покажем, че дори и по-малък човек може да победи по-голям съперник с помощта на жиу-житцу.
 
 
Очаквахме да продадем 40 000 платени гледания по телевизията при първото излъчване на шоуто. Продадохме 85 000. След това продадохме 120 000. Всичко растеше много бързо. След второто или третото предаване от Forbes класираха UFC като най-добрия франчайз в историята на платените гледания (pay-per-view).

Имахме излъчване от два часа, а в същото време и нямахме ограничение за времето на двубоите, нито за категориите. Просто двама души, които влизаха в клетката и се биеха, докато единия не спечели. Това беше идеята, когато създадох UFC. Но когато Royce се би с Dan Severn в UFC 4, цялото събитие продължи два часа и три минути. Предплатеното излъчване приключи и никой не успя да види края на главния двубой. Трябваше да им изпратим касети с двубоите, да им върнем парите... беше лудница.

В UFC 5 партньорите ми Art Davie и Bob Meyrowitz казаха, че трябва да променим правилника заради телевизията и тогава разбрах, че телевизията промени философията на турнира ми. Исках истински боеве по телевизията. Партньорите ми пък искаха телевизионно шоу с боеве. Те бяха финансовите колони на UFC по онова време и не бях съгласен с тях, затова напуснах. Продадох дяла си от компанията и напуснах и не съжалявам за това. Не бях там, за да правя пари. Исках да покажа жиу-житцуто на света.

Не гледам вече UFC, но Dana White ме покани да отида там на 16-ти ноември и отидох. Казах му 'Разбира се, човече. Искам да те поздравя'. Фактът, че не го гледам, не означава че не е добро. Имат много добри бойци. Но мечтата ми е вече постигната. Когато всички започнаха да тренират жиу-житцу, целта ми бе постигната.

Това е най-бързо разрастващото се шоуто в света. Dana White направи страхотна развлекателна програма, но няма същата образователна стойност, която имаше преди. Тогава имахме състезания между две различни бойни изкуства, а сега имаме състезания между атлети. Всеки тренираше жиу-житцу, точно както исках, когато дойдох в Америка. Сега целта ми е друга - да помогна на хората да променят живота си чрез диетата Грейси."

Как мислите бойци? Щяха ли смесените бойни изкуства да са по-различни в наши дни, ако не беше Rorion Gracie?
 

Последни новини

Оферта на деня

Горещи Новини

Видео

Най-четени статии днес