История на Самбо

Самбо е бойно изкуство, боен спорт и система за самозащита, разработена в Съветския съюз, в резултат от синтеза на най-добрите техники от националните видове борби на републиките на СССР: грузински, таджикски, узбекски, киргизки и други, както и техники от джу-джуцу, джудо, айкидо, кендо, удари от английския бокс.

 

Думата "самбо" идва от първите букви на САМозащита Без Оръжия. През 1981 г. МОК признава борбата самбо за олимпийски вид спорт, но до ден днешен, не е включен в олимпийската програма. Така много спортисти самбисти, започват да се явяват на състезания по джудо.

История

Историята на системата Самбо е свързана преди всичко с имената на Виктор Спиридонов и Василий Ощепков. Ощепков учил джудо и карате и през 1925 г. бил назначен на кадрова служба в Червената армия. През 1929 г. получава покана да работи в Москва, да организира групи по изучаване на ръкопашен бой сред работниците и военослужещите, в Дома на Армията. Въпреки, че практикувал джудо, постепенно той започнал да се отделя от каноните на японското бойно изкуство. Ощепков анализирал всички съществуващи тогава международни спортни борби, китайското ушу и цяла поредица национални борби.

 

Друг от създателите на самбото е Виктор Спиридонов. От 1919 г. той работи към щаба на Червената армия. В началото на 1923 г. създава спортен клуб "Динамо", което обединява чекисти, граничари, милиционери. Той оглавявал работата в дисциплината "самозащита без оръжия". Спиридонов ктивно работил над правилата за състезанията по самозащита. Първоначално, системата му се наричала "самозащита", "сам", по-късно "самоз", а в последствие - "самбо".

 

Анатолий Аркадевич Харлампиев също често е наричан "баща на самбото", чиято книга "Борба самбо" е многократно издавана в Съветския съюз. След смъртта на Ощепков (обвинен в шпионаж против СССР), старши треньор става Харалампиев.

 

Самбото е родено от национални руски и други техники от съвеските републики. Като буфер между Европа и Азия, Русия е имала повече възможности да се запознае с повече техники и да вземе най-доброто от тях, при създаването на новото бойно изкуство.

Според исторически документи, русите са имали няколко разновидности на борбата: "в схватка", "на колани", "не в схватка". В миналото, руснаците са живели под непрекъсната заплаха от викингите на запад и ордите на Чингиз хан на изток. Други народни борби, освен руската, включени в самбото, са татарската борба "куреш", тувинският "куреш", якутският "хапсагай", грузинската "чидаоба", азърбайджанската "гюлеш", арменската национална борба "кох", молдавската борба "трънта".

 

На 25-26 ноември 1939 г. в Ленинград се провел първия шампионат на СССР по "Борба свободен стил". Така се наричало по това време самбото. Българската федерация по Самбо е създадена през 1992 г.

 

Самбото набира популярност в цял свят след, 2000 година с появата на Фьодор Емеляненко. Той към 2006 година продължава да бъде световен безспорен лидер в битките между стиловете с минимални ограничения - ММА. Благодарение на него и Олег Тактаров, самбо се превръща в един от стиловете с най-висок коефицент на успешност в срещите между стилове, според PRIDE и UFC.

 

Разновидности

Самбото днес има две разновидности:

- Борба Самбо - близка е до борбата и джудото. Състезанията са подобни на джудото, но има някои разлики в правилата, протокола и облеклото. Правилата са малко по-свободни от тези в джудо. Няма забрани за бъркане в ръкав, за държане на колан, няма наказание за време в защитната зона. Има ключове на лакът, коляно и глезен, но не е позволено душене.
 

- Бойно Самбо - разработено за армията, включва упражнения с оръжия и обезоръжаващи техники.

 

Облекло

Самбистите носят куртка, колан и самбовки (обувки за самбо). За разлика от някои други бойни спортове в самбото колана не показва степен на майсторство. Всъщност такива степени и йерархия в самбото липсват.