История на Кик бокса

Кик бокса (англ. Kick-boxing) е създаден от японският организатор на боксови мачове Mr. Osamu Noguchi. Той иска да представи на японците какво е видял в Тайланд. Noguchi изпраща няколко Тай боксьора до Япония и основава Japan Kickboxing Association.

Първият кикбоксьор в света е Tadashi Sawamura (истинско име Hideki Shiraha) - японски карате боец.

В средата на 60-те в Щатите се организират хиляди състезания по бойни изкуства, като се започне от "kata" и се стигне до "full contact" турнирите. Точковото карате (point karate - предполагам това е някакво "без" или "полу-контактно" карате) е основата на "stand-up" състезанията, докато един от шампионите, Джо Луис, изразява загrиженоста си относно нереалистичният характер на тези събития. Луис започва да тренира в Окинава на 20 годишна възраст и за по-малко от година занимания, защитава черен пояс.  За да тренира фулконтактно, той често обличал твърда кендо екипировка. Връщайки се в САЩ, печели състезания по точково карате, но не харесва накъсаното движение, спирането след удар, особено "дърпането" на ударите, които трябвало да прави, при положение, че се е обучавал да удря със сила.  През 1969 г. убеждава местен организатор за провеждането на първият фулконтактен карате мач на 17/01/1970. Говорителят грешно го нарича "Американски кик бокс", когато вижда Луис да носи боксови ръкавици и знае, че той ще прави и удари с крак.

 
Терминът "кик бокс" се е отъждествявал с Муай тай в Тайланд. Това е жестоко фулконтактно бойно изкуство, като средната кариера на бойците, продължава само няколко години. Позволени са ударите с лакет и колена в добавка към всички удари с ръце и крака. Всъщност японците съкращават правилата на тайландският бокс, за да създадат т.нар. "кик бокс".  В САЩ, навлизането на фулконтактното карате (кик бокса) се е приело като обида, от традиционно практикуващите. Американските правила не позволяват ударите под кръста, с лакти или колена. Той става все по-популярен и една ТВ мрежа прави проучване, от което се разбира, че на зрителите най-много се харесват ударите с крак в главата, на 2-ро място опитите за такива удари и накрая ударите с ръце. Президентът на една спортна мрежа казва на Луис: "Ние нямаме никакъв интерес към карате,  но ще отидем навсякъде за да запишем и излъчим вашите кик бокс мачове."

За разлика от безконтактните състезания по карате, фулконтактното карате изисквало от състезателите да бъдат в отлична физическа кондиция, тъй като те ще трябва да се движат постоянно. Участниците носели дълги карате панталони и боксови ръкавици и трябвало да имат поне по 8 удара с крак на рунд. Боят се провеждал в ринг. John Rhee, бащата на американското таекуон-до, добавил много важен елемент, като изобретил специални протектори за краката. В края на 70-те и началото на 80-те, това фулконтактно карате, става широко известно като кик бокс и този термин се възприма от медиите. Около 1980 година, се допуснали и ударите с коляно, както и някаква игра в клинч, за да се доближи повече до японският му еквивалент.

Източник: bbobby

Превод от книгата "No Holes Barred"