История на Kарате

Карате е японско бойно изкуство, което се е зародило на островната група Окинава. Представлява система за самозащита с ръце и крака, пренесена от Индия и Китай. Днес в карате се различават над 250 стила, някои от които със спортна насоченост, а други — с бойно-приложна. След разпространението си по света, карате продължава да се модифицира и от майстори-неяпонци, които внасят в бойната система много нови техники и философия, различна от традиционните японски шинтоизъм и будизъм.

Първите сведения относно карате се появяват през 16 век, когато се говори за окинавският майстор Канга Сакугава (известен още като "Тоде" Сакугава). Роден е през 1733 и умира през 1815 г. С неговото име се свързва т.нар. трансформация на китайските бойни изкуства в окинавския вариант, който се изучава и до днес.

Още от ранна възраст Сакугава се занимава с бойни изкуства пренесени на Окинава от китайски изселници или от будистки монаси. Първият учител на Сакугава е Пейчин Такахара от Аката. След като навършва 17 год. Сакугава започва тренировки при известния тогава китайски майстор Кусанко (кит. Гун Сян-Цзюн), който преподавал Кенпо в Окинава. От този майстор Сакугава заимства катата Кусанку, която се изпълнява и до днес от практикуващите Карате. Кусанко е вариант на китайското Тао "Фейхе Цюан" или "Летящия Жерав"; катата се характеризира с изпълнение на отпуснати и плавни движения и с взривно освобождаване на енергия. Това е т.нар принцип "Фа-Дзин" (вибрираща енергия) в китайското Кенпо.

Сакугава посещава многократно Китай във връзка с изучаването на Кенпо (Цюан Фа). Той е човекът, който за пръв път използва термина Карате, означаващ "Китайска ръка", също така и Шорин Рю (Млада Гора) като има пред вид манастира Шао Лин. Известен е още със създадения от него Доджо етикет (яп. Доджо Кун). "Тоде" Сакугава е завещал на практикуващите няколко кати, една от която е Сакугава но-кун (тояга). Подготвя много ученици; един от най-известните и най-добрите сред тях е Сокон "Буши" Мацамура.

По-късно през 1664 година на остров Окинава пристига китайският майстор Ко Шо Кун (на чието име е кръстена катата Канку). Той обучава известно време местни майстори на бойните изкуства и се счита, че е упражнил голямо влияне върху бъдещето развитие на карате. Следващият известен майстор на карате е живелият през 19 век Сокон Мацумура, двама от неговите ученици са били Анко Итосу и Анко Азато,които от своя страна са обучавали Гичин Фунакоши (Шото), считан за баща на съвременното карате и основател на стила Шотокан. Той представя карате в Япония през 1916 година. По-късно редица други окинавски майстори откриват свои школи и основават различни стилове.

Техниката на карате се отличава със средно високи стойки, водене на боя от средна дистанция, отдаване на предпочитание на удрящите техники. Подсечките и хварлянята за разлика от Джудо не са цел а по-скоро средство за изваждане на противника от равновесие и по-успешно прилагане на удара. Карате е било развито в условията на забрана за носене на оръжие от простолюдието, като практикуващият е трябвало с голи ръце или подръчни средства да се противопоставя на въоръжения нападател. Това е предполагало развиването на много голяма скорост на нападение и защита, и много добра закалка на крайниците с оглед нанасяне на поражение през броня. Тъй като срещу обучен самурай с меч невъоръженият му противник не е разполагал с достатъчно време е било нужно по възможност боя да приключи с първия удар. От тези времена води началото си девиза „иккен хисацу“ — убий с един удар. Гореспоменатите подръчни средства, са нунчаку (използвано за лющене на ориз), тонфа (дръжка на мелничка), сай (средство за садене на ориз), бо (дълга тояга), джо (палка). Всичко това се е превръщало в смъртоносно оръжие в ръцете на вещия. Тези четри оръжия са особено характерни за карате и са обединени под името кобудо. Типична особеност на карате за разлика от китайските стилове е чифтното използване на оръжията, по едно във всяка ръка. Карате се тренира с помощта на спаринг наречен кумите и самостоятелно изпълнение на серии от строго подредени техники наречени - бой с въображаем противник ката. Най-популярните стилове в момента са Шотокан, Шито-рю, Годжу-рю, Вадо-рю и Киокушинкай.