Зареждане

История на Джудо

История на Джудо
Публикувано на: Юли 18, 2008 в 19:51 ч

Джудо, означаващо "мекият път", е съвременно японско бойно изкуство и боен спорт появил се в Япония в края на 19-ти век. Основна негова характеристика е състезателния му характер - целта е опонентът да бъде хвърлен на земята, обездвижен или да се предаде след прилагане на ключ или задушаване. Философията на Джудо и педагогиката на преподаване става основен модел за почти всички модерни японски бойни изкуства които се появяват от традиционните школи. Практикуващите Джудо се наричат джудоки.

Началната история на Джудо е свързана с тази на създателя му, Джигоро Кано. Започва да се занимава с Джуджутсу на около 17 годишна възраст, но няма големи успехи. Това се дължи от части поради трудността да намери учител, който да го приеме за ученик. Приет е в университет на 18 годишна възраст - изучава литература. Продължава да се занимава с бойни изкуства и в крайна сметка получава препоръка за Факуда Хашиносуке (Fukuda Hachinosuke), майстор и дядо на Кейко Фукуда (Keiko Fukuda) - която е единствения жив ученик на Кано и най-добрата жена джудока в света. Фукуда Хашиносуке е бил известен с това, че отдавал повече внимание на техниката - това е повлияло и на Кано, който по-късно отдава голямо значение свободната отработка на техники.

 

Малко повече от година след като Кано става ученик на Фукуда, Фукуда се разболява и умира. Кано тогава се премества в друга школа - тази на Исо Масамото (Iso Masatomo), който от своя страна набляга на тренировката на кати повече от Фукуда. Чрез постоянство и устременост Кано бързо получава титлата майстор инструктор и става асистент на Исо, по това време Кано е на 21 години. За съжаление Исо се разболява и Кано, чувствайки че има още много да учи, приема още един стил, ставайки ученик на Ликубо Цунетоши (Iikubo Tsunetoshi). Също както Фукуда, той набляга на свободните тренировки. От друга страна самият стил много набляга на самите хвърляния.

По това време Кано измисля нови техники, като например "хвърляне през рамо" (kata-guruma) и др. Той мисли много по обширно , не само да разшири каноните на стиловете които познава. Пълен с нови идеи Кано има намерение да направи основа реформа на джуджутсу с техники базирани на точни научни принципи, да се отдели внимание върху развитието на тялото, ума и характера на младежите в добавка  към развитието на бойни умения. На 22 години, когато е на път да завърши университета, Кано взима девет студенти от школата на Ликубо които да обучава. Така започва историята на Джудо.

 

През 1882г. Дж. Кано създал своята школа по джу джуцу, която наименовал "Кодокан", а системата си - "Кодокан Джудо". Буквално преведено "Кодокан" означава "училище за изучаване на пътя", като под "път" разбирал усъвършенстването на човека, чрез практикуването на джудо. Думата "джудо" е съставена от две думи: "джу" (която срещаме в думата "джу джуцо") и "до" (означаваща "път"), т.е. "джудо", преведено, ще означава "пътят на гъвкавостта".
 

Кодокан Джудо винаги се различавал от старите школи по джу джуцу, тъй като имал много по-широки цели-физическо и умствено възпитание на поколенията. Обучавайки десетки хиляди млади хора д-р Дж. Кано стигнал до там, че е бил смятан за най-големия авторитет по физическо възпитание в Япония. За неговата висока спортна култура може да се съди от факта, че той е въвел много спортове в Япония, основал е Японски аматйорски съюз по лека атлетика, а през 1909 г. е създал олимпийския комитет на Япония. Но най-голямо внимание в своята работа в полето на физическото възпитание той отделя на джудо, на което е посветил целия си живот.
 

В началото развитието на джудо се извършвало при крайно трудни условия. За да устоят своето право на съществуване джудистите трябвало да се явяват в редица публични състезания с представителите на различни школи по джу джуцу. Решаващата среща се състояла в Токио през 1886 г. срещу предтсавителите на най-добрата от шклите по джу джуцу - "Тоцука рю". Тази, наречена още брилянтна, победа на Джудо дава тласък в развитието на Джудо в Япония. Постепенно старите школи по джу джуцо започнали да се подчиняват на Кодокан и макар някои да съществуват и до днес, те вече нямат главна роля.
 

Кодокан се превърнал в Академия и Централен научно-изследователски център по Джудо. Днес в съвременната сграда на Кодокан тренират ежедневно над 1000 души: японци и чужденци, мъже и жени, деца и възрастни.

Джудо като спорт:

Въпреки че е завършено бойно изкуство, Джудо също така се е развило и като спорт. Джудо става Олимпийски спорт за мъже през 1964 г. на игрите в Токио. Със упорството на американката Ръсти Канокоги и много други, Джудо става Олимпийски спорт за жени през 1988 г. Легенда е че на игрите през 1964 са били просто демонстрация, но според Международната Джудо Федерация и Международния Олимпийски Комитет, Джудо е било офицален спорт на игрите през 1964 г. На тез игри холандецът Антон Геесинк печели златен медал в отворената дивизия побеждавайки Айко Каминага от Япония. Джудо губи имиджа на спорт "само за японци" и става един от най-практикуваните спортове в света. Женското състезание през 1988 г. е демонстрация и става официален турнир 4 години по-късно. Мъже и жени се състезават отделно, макар и да тренират заедно.

 

Организации:

Международната организация за Джудо е Международната Джудо Федерация.

Въпреки, че няма официално становище по въпроса за Джудо, FILA (Международната Федерация по Борба) дефинира Джудо като една от четирите основни форми на аматьорски стилове борба които се практикуват по целия свят (другите три са класическа борба, свободна борба и САМБО).

Източник: Спортен клуб "Илинден"

Последни новини

Оферта на деня

Горещи Новини

Видео

Най-четени статии днес