Най-големият сайт за бойни спортове

       

Royce Gracie - Нечерният черен пояс с черни техники за бял колан

Royce Gracie - Нечерният черен пояс с черни техники за бял колан
Публикувано на: Юли 28, 2013 в 20:16 ч

Royce gracie. Нечерният черен пояс с черни техники за бял колан
или
“НА СЕМИНАР У БЪЛГАРИЯ МОИШ НАУЧИ ВСЯКАКВИ ЧУДЕСА!”

Минаваме покрай първото истинско бейзболно игрище, което виждам през живота си. Моят приятел Таекуондиста форсира най-бързата кола на света – Ауди с пернишка регистрация и проклина спортното министерство с половин уста. “Имахме сума ти шампиони по таекуон до, а ни отпуснаха 60 хиляди лева за годината, а бейзболистите, без никакви игри, взеха 160 хиляди...”. Мисля си за това как федерацията по жиу-житцу не е получила и стотинка, въпреки че в последната година излъчихме европейски шампион на бели и световен на лилави колани.

Поглеждам часовника и ми хрумва, че семинарът свършва точно когато протестите пред парламента ще са в разгара си. В тази държава обикновено се оправяш сам, иначе ти е спукана работата. Точно това са направили и нашите приятели от MMA.BG, които лично са поканили легендарния Хойс Грейси за семинар. О БОЙ, О БОЙ, О БОЙ!

18:30. Остава само половин час до началото на тренировката, а пред базата на националния отбор по борба няма жива душа. Започва да ни обзема нервното усещане, че сме объркали мястото. Не сме. След няколко минути към нас се присъединяват две групички – едната с внушителен брой счупени уши (борци или джудисти) и една от напълно непознати и определно неизглеждащи като граплери младежи. В последствие разбираме, че се занимават с тай чи, айкидо и кунг фу. Нормално – за първия и най-известен шампион на UFC ще се съберат хора от всякакви сфери. Все пак говорим за 18-годишният младеж, който в началото на деветдесетте за една нощ се изправя срещу корави шампиони от най-силните страйкинг спортове в света и до един ги заключва или задушава, шокирайки целия свят. Момчето, за което тогава казват

“Той беше човекът, който гледаше децата, докато другите тренират – никой не очакваше да го направи”.

BJJ в действие, goddamnit!

Колкото и георично да сме си го представяли, пристигането на the man himself уби всякакви представи за тържественост. Просто изскочи отнякъде с непретенциозно спортно екипче и шапка с огъната до безкрайсност козирка, стисна ръката на всеки един поотделно и набързо хукна да провери залата по самбо, където в следващите два дни щеше да ни покаже малките си тайни за спечелване на всяка битка на татамито и улицата. Влизам последен, вървейки със скорост половин крачка в година и оглеждайки се през рамо, убеден, че тълпи младежи в кимона просто са объркали пътя и всеки момент ще се изсипят иззад ъгъла, подтичвайки, за да не изпуснат човека, без който за BJJ щяха да знаят само джудистите и хората от бразилското посолство. Да, ама не. В крайна сметка единствените представители на българското жиу-житцу се оказахме неколкцината от Real Pain/Checkmat. Причината завинаги ще остане загадка за мен, но за излишни разсъждения време няма, защото Хойс вече е готов да ни покаже първите техники.

Всеки, който има  основни познания в света на BJJ, знае, че за разлика от повечето клубове в света, семейство Грейси залага поравно на техниките за състезание и тези за самозащита. “Все пак жиу-житцуто се нарича ‘бойно изкуство’, не ‘спортно изкуство‘, нали?” – смее се Хойс.  В началото гледам с леко недоверие на желанието на този човек да ме убеди, че мога да направя армбар на улицата – обожавам “деликатното изкуство”, но съм се уверил от опит, че арсеналът ми от BJJ не е най-полезното нещо на света, когато под краката ми е надупченият като швейцарско сирене роден асфалт. Тук просто нямаше как да съм по-далеч от истината. За два дни Грейси преподаде техники за бягане от душене с една и две ръце, “улична гилотина” и атаки с крак и ръка, като дори раздели възможните развръзки, в зависимост от това дали се биеш с някой, който иска живота ти, бащата на гаджето ти или някой, който просто зяпа задника й. Никога не съм предполагал, че съвсем леко модифициране на техниките, които вече добре познавам, ще ги направи толкова ефикасни в ръкопашен бой извън залата. И да - може би дълго време ще разказвам и как на семинар по BJJ съм учил удар с крак. И, разбира се, не го научих и след стотния опит, предизвиквайки усмивката на партньора ми, който от години е втори дан по таекуон до. 

Леко съм изненадан защо носим кимона, след като не направихме и един-единствен захват за тях.

“Всички големи шампиони на no gi, са шампиони и с ги” – отговаря Грейси – “Посочете ми дори един голям шампион на ADCC, който не е и шампион с кимоно!” Изреждаме десетина. Грешим за всеки един :).

Хойс клати отрицателно глава когато го питаме какво мисли за модерното жиу-житцу.

“Това не е изкуството, което баща ми преподаваше. Точките развалят всичко.” – обяснява ни търпеливо той – “Сега хората се стремят да направят точка и да лежат върху теб до края на мача, за да спечелят. На улицата няма точки за позиции или категории по килограми. Не можеш да помолиш някой да не те напада, само защото е с десет кила по-тежък от теб. В момента на състезанията по BJJ  са малцина хората, които играят за завършване, без грам да се вълнуват от точките и бъдете сигурни, че 90% от тях носят фамилията Грейси.”

Пичът определено не е развълнуван от Световната федерация по бразилско жиу-житцу. “Човече, според тях аз дори не съм черен колан.” Всички сме с отворени усти.

“Ако не ми вярвате, влезте в сайта на IBJJF и вижте – няма ме никъде в списъка на черни колани по света. Не, че има някакво значение.”

И това ако не ни даде нов поглед върху жиу-житцуто, не знам. Най-известният черен колан в света, който всъщност не е черен колан, според световната федерация, ни научи на техники за бял колан, които с леки модификации, на улицата са за черен и половина. Красотата на изкуството, което сме избрали да изучаваме...

Осс!

Мишо, BAG OF BONES
Мнения в Facebook