Когато бях охрана: Renzo Gracie

Актьорът/каскадьорът/боецът Paul "The Mauler" Lazenby е започнал интересна инициатива, където интервюира бивши охранители, станали понастоящем известни актьори, бойци и изобщо успели хора в своята професия.

Първи в рубриката е легендарния ММА боец и член на фамилията Gracie, Renzo Gracie.

Това се случи в Манаус, Бразилия, където живеех с мой много добър приятел. Бях на 14 години, а той беше на 16 и бяхме събрали малко пари за да отидем на публичен дом. Но когато стигнахме там и седнахме да чакаме някоя стая да се освободи, стана голям проблем.

Някак човек не искаше да си плати за услугите и настана суматоха. Той започна да бута момичетата, така че дойде охраната, някакъв по-възрастен човек. Когато той дойде, ядосаният човек му удари глава и го нокаутира! Аз само си помислим "Ох, човече, това е! Толкова време събирах пари, да дойда тук, да се позабавлявам, а сега този ще съсипе всичко!"

Така че казах на приятеля си, "Ти го хвани за краката, а аз ще го хвана за врата." Така и стана - приятелят ми го хвана за краката, а аз се метнах на гърба му, хванах го за врата и го приспах. Взех портфейла му и платих на дамите толкова, колкото им дължеше. След това го събудихме и го изритах навън. Казах му повече да не се връща.

Когато охранителя на публичния дом дойде в съзнание, разбра какво се е случило и ни предложи да работим там с него. Така че започнахме работа, помагахме му. В действителност беше много хубаво, защото преди това нямаше какво да ям, нямаше къде да спя, а те ми покриха всичко. Бях там 3 месеца и половина и не само, че работих като охрана на хубаво място, но се възползвах и от услугите на дамите безплатно! Беше невероятно! (смее се)

Няколко години по-късно работих за един голям концерт в Рио, наречен "Hollywood Rock". Грижих се за озвучаването и бях застанал на едни високи колони, когато чух някакъв спор точно под мен. Погледнах надолу и разпознах човекът, с когото охранителите имаха проблем, така че слязох долу, за да помогна.

Когато вече бях при тях, разбрах че не искат да пуснат човека да влезе на концерта. Той им повтаряше "Трябва да вляза, за да настроя звука! Аз ще свиря в следващата група и трябва да си направя настройките." А охраната не спираше да му отговаря, "Нямаш пропуск, не може да влезеш! Не ме интересува кой си!". Човекът обаче продължи да настоява.

Така че реших да се намеся и им казах, "Момчета, трябва да го пуснете," а охранителя ми отговори, "Хензо, прекалено добър си с всички около теб. Не можем! Наредено ни е да не пускаме никой без пропуск."

А аз им казах," Момчета! БОН ДЖОУВИ трябва да влезе и да си настрои китарата!" Човекът беше Джон Бон Джоуви, вокалът на една от любимите ми групи! (смее се) Така че грабнах Бон Джоуви и го вкарах вътре, погрижих се всичко да е наред и те направиха след това невероятно шоу.

На същия концерт имаше и един тип, който беше застанал на входа и обиждаше всички от охраната, плюеше по тях, но понеже медиите бяха там, никой не искаше да му стори нищо. Тогава началникът на охраната ми се обади по радиостанцията и ми каза, "Имаме проблем на вход 6." По това време аз работих на вход 4, така че напуснах позицията си, съблякох униформата си и свалих баджа си. Пристигнах на вход 6 тичайки и директно започнах да налагам онзи нахалник и го пребих. След това веднага се върнах на вход 4 и си сложих тениската и баджа! (смее се)

Където и да съм работил, това ми беше част от задълженията - където има проблем, който не може да се реши кротко, се намесвах аз, без да нося каквито и да е отличителни белези и пребивах агресорите... така дори и другите от охраната не знаеха какво се случва! Само началника на екипа знаеше, защото беше много добър мой приятел и винаги му помагах. Имах доста интересни моменти, когато работих като охранител. (смее се)

Вижте следващата част от рубриката, в която своята интересна история разказва Bas Rutten.