Зареждане

Когато бях охрана: Bas Rutten

Когато бях охрана: Bas Rutten
Публикувано на: Септември 10, 2013 в 09:31 ч
Ако имаше международна "Зала на славата" на охранителите, би трябвало да има цяло разделение за Bas Rutten, както и негова статуя отпред. Според мнозина той е най-харизматичния и интересен охранител от всички.

По времето, когато е работил като охрана, той е бил един от най-страшните охранители в родната си Холандия, раздавайки правосъдие в клубове, улици и всякакви други места.

Затова ето и нова история от серията "Когато бях охрана". Вече ви разказахме за няколко интересни случки с Renzo Gracie, а сега идва ред на истории от младините на "El Guapo":

За известно време работих в бар на име "The Galaxy", доста опасен бар, известен в Холандия. Намираше се в град s'Hertogenbosch. Имахме двама или трима охранители долу, а горе още трима. Когато идваха въоръжени престъпници, трябваше да ни дават оръжията си, а ние ги съхранявахме в един шкаф.

Когато влезеш в клуба имаше една врата за обикновените клиенти, която водеше надолу. За да се качиш нагоре, във VIP залата, се минаваше по друг път, с големи стълбища нагоре, а на средата им трябваше да спреш и да си платиш входа. След като платиш, получаваш печат, защото имаше над 2500 посетители в клуба и в противен случай няма как да знаем кой си е платил и кой не.


Аз бях на пост на стълбите, когато един човек дойде. Беше голям и назобен. Дойде и ми каза "Не ми е нужен печат. Познаваш ме." Казах му, "Всъщност не съм те виждал никога в живота ми, нека ти сложа печат от вътрешната страна на китката. Там няма да се вижда." Но той отказа да му сложа печат. Плати си и влезе. Заради това, че ми се правеше на отворен го запомних.

Малко по-късно той слезе надолу, а след това се върна с две мадами, от ляво и от дясно на него, хванати за ръка. Спрях го и му казах "Може ли да видя печата ви?" Разбира се, че го бях запомнил, но го казах, защото той беше пълен задник. Той се приближи много близо до мен и ми каза "Помниш ме!" А аз му отвърнах "Не, не те помня и трябва да си платиш входа."

Той погледна към момичетата с него и им каза "Извинете ме, дами, но имам един проблем, който трябва да оправя.", а след това ми удари глава право в лицето. Въобще не го очаквах, защото той все още държеше момичетата. Изненада ме, но не ме нарани. Така че го хванах за раменете и му треснах две главички - БУМ, БУМ - и той падна по стълбите. Докато той се търкаляше до долу, крещях към другите охранители "Видяхте ли го?! Видяхте ли го?!" защото бях впечатлен какъв удар ми е нанесъл, а аз му бях върнал два! Най-якото нещо на света.

Глупав човек. Не прецени, че не можеше да вкара никаква сила в удара си, защото държеше момичетата. Той ме уцели и беше изненадващо, но беше невъзможно да ме нарани. Сигурно си е мислил, че ще се уплаша след този удар, но... не стана точно така.
 
 
В Холандия, когато стигнеш до съд, значи си много прецакан и си прекалил.

По време на фирмено коледно парти, седмица преди да участвам в тай бокс двубой, някакъв тип на средна възраст откачи. Той удари жена, а след това и един мъж, а после и тъща ми! Той беше в нещо като делириум, имаше пяна около устата и полудяваше.

Въпреки че бях на партито като гост, а не като охрана, трябваше да направя нещо, така че го хванах за врата и му казах, "Трябва да се спреш, човече - ще излезем навън, ще ти намеря дърво и може да го удряш колкото си искаш". Така излязохме, побутвайки го, от къщата, като жена ми ни следваше на безопасно разстояние. Докато излизахме някакъв 65-годишен човек, който работеше за фирмата, която домакинстваше партито, видях човека в делириум и му подвикна, "Ей, Theo"... или Leo, както се казваше човека... а тогава Theo директно нанесе удар в главата на старчето.

Така че аз продължих да бутам Theo по-бързо по пътя, но когато излязохме навън зетя му също се включи и двамата ме нападнаха! Свалих ги лесно с по един удар - БАМ, БАМ - а след това се усмихнах на жена си и и казах "Изглежда следващата седмица ще ми е интересна."

Тогава чух нечий вик, обърнах се и видях, че Theo отново е на крака и тича към мен, така че го ритнах право в лицето. Но понеже той тичаше толкова бързо към мен, не успях да го ритна с ходилото си, а направо с пищяла.... ооох, беше доста зле. Спуках му черепа, имаше негов зъби по земята, челюстта му се счупи... беше доста страшно.

Когато полицията дойде и огледаха лицето му, започнаха да ме разпитват къде съм скрил бейзболната бухалка. Не ми вярваха, че всичко това стана от удар с крак.

В болницата трябваше да оправят челюстта на Theo. Той беше в нещо като кома, в полу-съзнание и не спря да бълнува за някакви остриета и ножици. Когато го чух си помислих, че съм му направил нещо на мозъка и се уплаших. Обадих се на брат ми, който е адвокат. Разказах му какво се е случило, а той ми каза "Не помниш нищо, нали? Всичко ти е мъгла, нали?", а аз казах "... да, точно така... всичко ми се губи и не помня нищо."
 

След това полицията започна да ме разпитва и се пробваха да ме баламосват по всякакви начини, като ме питаха какъв цвят е била тениската на Theo и други такива неща, за да докажат че съм бил с напълно ясно съзнание по време на двубоя. Но аз продължавах да твърдя, че не помня нищо и че всичко ми е неясно като спомен, като се надявах да ме пуснат. Но понеже пораженията бяха толкова големи, се наложи да се стигне до съд.

Делото беше пред открити врати, така че по някаква причина бяха дошли някакви жени да го гледат, а също и съдията беше жена. Качих се на подиума, където се качват обвиняемите и съдийката посочи жените и ми каза "Г-н Rutten, изглежда сте си довели фен клуб." Аз и отговорих, "Точно така. Хайде да ви чуя, дами!" Съдийката въобще не хареса шегата и ми направи сериозна забележки, но и казах, че тя е почнала първа, така че нямаше какво повече да направи и дори малко се усмихна.

Делото вървеше и в края му съдийката каза "Не ми се нрави, но заради липсата на доказателства ще трябва да ви пусна." Веднага след като ме обяви за невинен знаех, че всичко бе свършило и можех да си кажа каквото си мисля. Погледнах я в очите и и казах "Знаете какво точно се случи и защо той пострада толкова. Той удари мъж, а после две жени, включително и тъща ми, а след това удари и някакъв възрастен човек, а после той и зет му ме атакуваха със съвсем ясни намерения! Повярвайте ми, аз бях в правото си." Тя ми се усмихна, уверявайки ме, че е съгласна с казаното.

За щастие Theo се оправи напълно. Три дни след инцидента той се събуди и започна да говори нормално, слава Богу. Изпадането му в кома ме стресна много, беше ужасяващо. Човекът имаше деца, беше дори дядо. Мислих си, че наистина съм го подредил много лошо. Не бях спал през всичките тези три дни, докато той беше в болницата, защото си мислих, че е перманентно травмиран.

Той си го заслужаваше, но не исках да го наранявам толкова много. Понякога, когато прекалиш, става прекалено.

Последни новини

Оферта на деня

Горещи Новини

Видео

Най-четени статии днес