Най-големият сайт за бойни спортове

       

Когато бях охрана: Shayna Baszler

Когато бях охрана: Shayna Baszler
Публикувано на: Декември 4, 2013 в 10:03 ч
Снимка: wikimedia.org
Вече ви запознахме с миналото на охранители на известни лица от ММА, като Renzo Gracie, Bas Rutten, John Lober, Jonathan Goulet и John McCarthy.

Сега е ред да ви изненадаме с още едно попълнение в колекцията - Shayna Baszler - да, жена-охранителка.

Baszler е състезателка по муай тай, кафяв колан по бразилско жиу-житцу, учи кеч при Billy Robinson и Josh Barnett, освен това е ветеранка в женския ММА и има десет години опит като професионална състезателка.

А сега тя ни разказва как е работила и като охрана.
 
 
Обикновено помагах на охранителите в един клуб в Южна Дакота, който се казваше The Vault. Обаждаха ми се преди специални събития, за да им помогна с жените и да избегнат правни проблеми. Много от жените знаеха, че мъжете от охраната няма да влязат в женската тоалетна, затова когато имаха някакво спречкване, отиваха там и се биеха, което пък беше моя задача.

Опитът ми показва, че жените са много по-брутални от мъжете в споровете си. Има някакви социални правила, които мъжете обикновено спазват, като например да не се ритат в топките, да не се скубят - но при жените такова нещо няма. Те ще те ударят с чантата си, ще ти дърпат косата, ще направят всичко, каквото могат. Няма правила.

Та преди около година работих с екипа на The Vault на фестивал на открито, където научих един малък урок за смиреност, когато поставяш под съмнение традиционните бойни изкуства. Преди посещавах уроци по хапкидо, където ни учиха как да обезоръжаваме въоръжен противник и там научих движения, които се прилагат срещу опонент, който иска да те намушка с нож отгоре-надолу в главата. Точно както правят в старите филми на ужасите. Помня, че докато тренирах това движение си мислих "Това е безполезно! В реална ситуация никой няма да размахва нож отгоре-надолу така. Това е толкова безполезно движение!". Аз и приятелят ми всеки път изпитвахме досада, когато трябваше да тренираме това и винаги се шегувахме, че това е най-глупавата техника в бойните изкуства.

Но вече съм на фестивала и започнва бой. От охраната ме викат по радиостанцията да ексортирам една едра чернокожа жена извън мероприятието. Когато пристигнах на мястото на случката тя вече беше запалила доста и в едната си ръка държеше една от обувките си с токче. Отидох при нея и се опитах да я успокоя, но тя вдигна високо обувката си и направи същата атака, за която тренирахме защита в класовете по хапкидо. Не можех да повярвам! Тръгна да ме удря с токчето по абсолютно същия начин, за който бяхме тренирали!

Изглежда дори когато се присмиваш на нещо, ако го тренираш достатъчно често, то се запечатва в паметта на мускула, защото без дори да се замислям направих техниката, която бях учила и е обезоръжих. Издърпах обувката от ръката и, а след това я изнесох извън фестивала.

След като приключих работата си онази вечер, трябваше да се обадя на приятеля ми, за да му споделя, че трябваше да си върнем всичките шеги за най-глупавата техника в бойните изкуства обратно. Бях направо бясна - "По-дяволите, това е реалистично, не мога вече да се шегувам с него!"
Мнения в Facebook