Най-големият сайт за бойни спортове

       

Когато бях охрана: Jonathan Goulet

Когато бях охрана: Jonathan Goulet
Публикувано на: Октомври 24, 2013 в 11:22 ч
Снимка: wikimedia.org
Ако има класация с ветераните от канадския ММА, Jonathan "The Road Warrior" Goulet със сигурност щеше да бъде на челните позиции.

Той е добре познат на феновете с чудатите си шарени прически, като понякога дори там са били поставяни и логата на спонсорите му. Goulet беше един от най-атрактивните ММА състезатели в близкото минало, като показваше техники и удари, доста непопулярни от 2000-та година насам. За да окрупним казаното, може само да добавим че от 35-те си професионални двубоя, само 3 са стигали до съдийско решение, а сред тях има и 4 победи с нокаут за по-малко от 8 секунди.
 
 
Ветеранът от UFC, който е добър приятел с Georges ST. Pierre както и други състезатели, решава да започне кариерата си като ММА боец след като е работил известно време като охрана в нощни клубове.

-----

Тази история е причината да стана ММА състезател. През 1999-та работех в клуб в родния ми град и една вечер изритах един човек от заведението по доста неприятен начин. След като се върнах в бара, 4-ма рокери, които бяха негови приятели, ми скочиха. Но това не беше като във филмите на Жан-Клод Ван Дам. В истинския живот, когато те нападат повечко хора, не го правят един по един, а всички наведнъж. Бяха 4-ма, 4-ма големи мъжаги и всички те ме удряха едновременно.

Бях нокаутиран и паднах между една метална врата и тухлена стена, а те започнаха да удрят главата ми с вратата. Ритаха ме по цялото тяло, по лицето - другите охранители дойдоха да ми помогнат, но вече беше късно. По това време вече имах нужда от линейка.

Успях да се изправя и да тръгна към линейката, но не можех да ходя в права линия, чувствах се замаян, сякаш съм пиян. Тогава помня, че се разсмях и казах "Значи това е чувството да те пребият 4-ма."

Знаех, че само с гледане на филми нямаше как да науча нещо, затова започнах да тренирам жиу-житцу и ММА. Първо бях в Team Legion, а след това в Team Tristar.

-----

Няколко месеца по-късно, в същия клуб, дойде време за затваряне и казахме на хората, че е време да си тръгват. Когато правех това плясках с ръце, за да привлека вниманието им. Но имаше пак някакви рокери, които застанаха пред мен наперено.

За щастие познавах единия от тях и се обърнах към него по име, което поуспокои приятелите ми. Но тогава друг охранител, с по-големи ръце от моите, също започна да пляска и да казва "Хайде, момчета, време е да тръгвате!", а един от рокерите извади оръжие от панталоните си и го насочи към главата ми. Той ме погледна и каза "Вече достатъчно съм се бил с охранителите тук, дайте ми още 5 минути да си довърша бирата и си тръгвам." Разбира се, казах му, че може да я довърши и той се успокои. В действителност толкова много се успокои, че след като свали оръжието ми го показа... трябва да призная, че беше много хубав и голям пистолет. (смее се)

Няколко минути по-късно той довърши бирата си и каза на приятелите си, че е време да тръгват. След като си заминаха, останах там и си мислех "Какво по дяволите се случи?" Човече, едва не се напиках в гащите!

Седмица по-късно имах рожден ден и отново този човек беше в клуба. Този път обаче скачаше на мой приятел, така че го хванах за врата, приспах го и го изхвърлих навън. Притеснявах се да не би да се върне по-късно, но слава Богу никой не го видя от тогава насам. В действителност той изчезна - може би е създавал много проблеми на рокерите, може да е умрял или влязъл в затвора, не знам.

-----

Често ми се случваше да изритвам хора, които продаваха наркотици и понякога трябваше да се срещам с шефовете им. Винаги, когато ходих до така наречените им офиси, се притеснявах какво ще стане. Когато влизах при тях, винаги се оглеждах дали пода не е покрит с найлон. (смее се)

Но всеки път са били много сговорчиви. Когато им обяснявах, че щом аз съм ги виждал да продават наркотици, значи е можело и някой полицай под прикритие да ги види, те проявяваха разбиране към това, че съм защитавал интересите на клуба си и техния бизнес в същото време.

Все пак е по-добре за тези момчета да напуснат дискотеката, отколкото да отидат в затвора, нали?

-----

Ако искате да прочетете още истории от времето, когато някои от ММА звездите са били охранители, вижте какво разказаха Renzo Gracie, Bas Rutten и John Lober.
Мнения в Facebook