Зареждане

Защо Станка хвърли медала си в коша

Защо Станка хвърли медала си в коша
Публикувано на: Август 13, 2012 в 09:13 ч

Автор: Станил Йотов

Източник: Cross.bg

На нас, българите, все някой друг ни е виновен. След 10 ноември псуваме дванадесето правителство подред, че още не ни е оправило както трябва. Преди това пък псувахме Тодор Живков, че вместо в мерцедеси ни кара да се возим в москвичи. Комунистите ни бяха виновни, че ни забраняваха да ходим в чужбина. Тези след тях – че не можем да си позволим почивка на море в собствената си страна. Банките са ни криви, че изхарчихме едни пари напред и ще трябва да ги изгладуваме. Пак други са ни виновни за здравеопазването, за съдебната система… За всичко. Въпрос само на време е някой да обвини цар Симеон Велики за това, че навремето не превзел Цариград. Щото ако беше, сега, ехей, на три морета да сме.

Не дай си, Боже, да стане въпрос за спорта. То не бяха световни заговори по олимпиади и световни първенства срещу малка Българийка. То не бяха съдии, не бяха оправдания. Ще рече човек, че онези, дето командват световния спорт, си нямат друга работа и по цял се чудят как да прецакат талантливия българин. А истината е, че футболистите ни не знаят кой крак им е левият и кой – десният. Атлетите се препъват по пистата или си удрят гюлето в главата. Сега в Лондон 2012 борците ни от класическия стил ги натръшкаха като чували на тепиха. За тези последните даже се чуха оправдания, че били великолепно подготвени, ама нещо не излязло както трябва. Демек – каква я мислехме, каква стана…

Затова доста народ остана шокиран онази нощ, когато телевизията излъчи сълзите на онова мъжко момиче от сливенското село Крушаре. Станка Златева си каза честно – провалих се, трябваше да взема златото, не успях. Спомена даже думата „позор”, докато се чудеше къде да дене сребърния си медал. Друг да беше, сигурно щеше да се пъчи със среброто. Или да разправя, че онези от световния заговор срещу малка България са го прецакали. Ама Станка – не. Ето това я прави една необикновена българка. Момичето иска да печели и да радва хората, а не да живурка на гърба на спорта. Затова сега, а и преди 4 години в Пекин, беше готова да си хвърли сребърния медал в коша за боклук.

Впрочем ние и в миналото имахме спортисти, за които също като Станка среброто не означаваше нищо. Йорданка Донкова тренираше с автомобилна гума на врата за световния рекорд. За същото Стефка Костадинова спеше на стадиона в Пловдив. Таня Богомилова прекарваше най-малко 8 часа дневно в басейна и още поне 3 в залата за силова подготовка. Нешка Робева буквално инквизираше гимнастичките, за да могат да бият рускините. А Иван Абаджиев казваше на щангистите право в очите: „Кръв ще серете!”

Може да е зверско, може да е нечовешко, но поне доведе до успехи. И това са все хора, които не искаха да живуркат на фона на посредствените резултати. Целта им беше да са първи, да са на върха. Затова те бяха кумири. А кои са днешните кумири? Гелосани некадърни футболисти. Напомпани силиконови миски. Клоуни с претенции за актьорско майсторство. На какво да се научи българинът от тези, освен на живуркане с посредствени резултати? И все друг да му е виновен! Добре, че има и такива като Станка, да ни кажат истината в очите.

Последни новини

Оферта на деня

Горещи Новини

Видео

Най-четени статии днес