Златната Станимира Петрова: За мен титлата е нищо, тя е само началото

Шампионката Станимира Петрова призна, че все още не може да осъзнае, че след едва година и половина в боксовата зала е успяла да спечели световната титла, пише Sportal.bg. Тя обаче е категорична, че ударите с ръце винаги са били силната й страна и явно съдбата я е пратила в бокса. Най-близката цел на момичето от Асеновград пък е златото от първите Европейски игри в Баку догодина, а след това и титла от олимпиадата в Япония през 2020 г.

- Как оценяваш твоята година?

 - Като най-успешната си година. Досега не съм имала световна титла, пък и мога да кажа, че все още не мога да осъзная, че съм я спечелила. Много съм щастлива.

- Какви бяха първите ти мисли след победата?

 - Доколкото си спомням, точно тогава всъщност спрях да мисля. Не мога да опиша какво почувствах. Беше невероятно.

- Не мислиш ли да смениш категорията, за да можеш да участваш на олимпиадата в Рио?

 - Засега не съм мислила да сменям категорията. Искам да си участвам в моята, така че съм се съсредоточила в Европейските игри в Баку догодина, където ще мога да си се боксирам до 54 кг. Очаквам да стана първа там. Имам всички данни, но пък това е състезание, всичко може да се случи.

- Докъде стигна в Националната спортна академия?

 - Завърших бакалавър със специалност „Треньор и учител”. След това записах магистратура мениджмънт, но след първия семестър прекъснах. Просто нямах толкова време, за да ходя на лекции и упражнения. Може би като спра да тренирам, ще продължа с ученето. Мениджмънтът ми беше много интересен. Смятам, след като прекратя кариерата си, да продължа в сферата на спорта именно с това. Влекат ме обаче малко по-ръководни постове и дейности.

- След 15 г. в таекуондото как така изведнъж реши да се пуснеш в бокса?

 - Ами първият човек, който ме насочи натам, беше баща ми. Той много искаше да се занимавам с това. Миналата година по това време, по празниците, баща ми, който по принцип е в Англия, се беше прибрал и имахме около 1 месец да разговаряме и обсъждаме как да започна новата година. Именно тогава решихме, че ще се пробвам в бокса, а след това ме пое треньорът ми Александър Христов и така се започна. Всъщност малко преди тези разговори аз вече бях тръгнала на бокс, но си тренирах и таекуондо. Решихме обаче, че ако искам да гоня големите успехи, върха, трябва да се съсредоточа в един спорт. Всъщност аз по принцип винаги съм обичала ударите с ръце в главата и точно за това не тренирах олимпийската версия на таекуондото – защото там са забранени тези удари. А във версията ITF повечето точки, които печелех, бяха от тези удари. Така че явно това е била моята съдба. Обичала съм бокса от много отдавна.
 

 
- Откъде тази любов у баща ти към бокса?

 - Нямам представа. Това е била негова мечта. Той никога не се е занимавал с бокс.

- Какво си пожелаваш за новата година?

 - Пожелавам си този хъс и желание за победа, които имам, никога да не изчезват и да продължавам да се боря. Защото тази световна титла нищо не означава. Аз мисля, че това трябва да е просто началото и един определено добър старт, който да ми даде някакво вътрешно самочувствие, за да започна да работя повече и да се развивам. На мен тази титла не ми е достатъчна. За мен е важно как съм я постигнала, как съм играла в срещите.

- Предполагам сега ще си починеш известно време. Къде смяташ да прекараш това време?

 - Не съм мислила да ходя някъде на екскурзия засега, но почивката ми е до края на годината, така че ще видим.

- Обичаш ли екстремните спортове и изобщо какви са интересите ти извън бокса?

 - Не знам, сигурно ще прозвучи супер скучно, но аз най-много се радвам, когато съм в залата и там се чувствам най-добре. Иначе обичам да карам ски, кънки, но най обичам да карам коли.

- Шофьор ли си и бързите автомобили ли са ти любими?

 - Да, определено обичам бързите коли, но моята не е точно от тях. Имам „Ауди А3”.

- Какво те влече извън спорта?

 - Музиката, изкуството...

- Посещаваш ли някои забележителности, когато пътуваш на състезание?

 - Винаги имам желание за това, но никога не ми остава време. И сега се получи така. Разглеждах брошури на остров Чеджу в Корея, където беше световното, и разбрах, че там има страшно много забележителности, но нямах време да видя нищо.

- А кой град би искала да посетиш може би след като приключиш с бокса?

 - Моята мечта е да отида в Куба и по-точно в Хавана. Искам да видя какви са хората там, въобще какво е.

- Обичаш ли да готвиш вкъщи?

 - Да, но на моменти. Понякога мога само с това да се занимавам по цял ден. Най-големите ми специалитети са десертите. Правя торти, кексове, всякакви сладкарски истории, но трябва и много да внимавам с тях. Обичам също така да експериментирам в кухнята.

- Трудно ли ти е да поддържаш килограмите за категорията си?

 - Да, лесно няма. Много неща не трябва да ям, когато съм в състезателен сезон. А най-лошото е, че дори и това, което мога да ям, трябва да е в минимално количество. Трудно е, но всички спортове с категории са така.

- Колко килограма най-много ти се е налагало да сваляш?

 - Преди, в таекуондото, играех на 51 кг и свалях по 7-8 кг, но сега в бокса съм в по-нормална категория и нещата се нормализираха, така че по 2-3 кг най-много ми се налага да свалям.

- Треньорът ти каза, че не е лесно да се намерят спаринг партньорки при жените, но и не е много добре да се тренира с мъжете. Налагало ли ти се е да тренираш с мъже?

 - Да, в клуба ми играя само с мъже. За мен това не е проблем. Разбира се, получавам и много тежки удари. Когато тренираш с мъже, има два варианта – или избиват комплекси и те мачкат от бой, удрят здраво и направо е страшно, защото не е като да те удари жена, макар и да са в твоята категория, или пък не искат да те ударят, пазят те и няма никаква полза от тази тренировка. Затова лично аз предпочитам първите.