Владимир Вълев - Питбула слиза от аматьорския ринг, продължава при професионалистите

Владимир Вълев - Питбула е един от най-титулованите ни състезатели по кикбокс в България и признат по света.

Вълев е носител на множество награди и отличия, сред които шест златни медала от световни и европейски първенства.

След динамична кариера с над 200 срещи при аматьорите и 59 на професионалния ринг, Вълев решава да се оттегли от аматьорския ринг и да се посвети повече на треньорска дейност.

След всичките титли и признания, които си спечели в кариерата като боец, каква е причината да решиш да се оттеглиш от активна състезателна дейност сега?
 
Мисля, че няма какво повече да взема от аматьорския спорт. Все пак аз не приключвам напълно състезателна дейност, продължавам само на профи ринга. Сега съм се отдал предимно на треньорска дейност към СК „БОИЛ“ гр. Варна.
 
Ти не само си получавал признания у нас, но имаш както европейски, така и световни титли по К-1. Доволен ли си от постигнатото?
 
Доволен съм от постигнатото, особено след изминалата година, когато получих и приза за най-добър боец  на годината от федерацията W.A.K.O. 
 

 
Кариерата ти в кибкокса е дълга, а си известен и с агресивния си стил на игра, в който влизаш в атрактивни размени. Как успя да се задържиш толкова дълго без сериозни травми?
 
Не мога да кажа, че нямам травми. Аз работя повече с ръце, което до момента ме е предпазило от сериозни травми, чувствам се добре в близката дистанция, а и нямам избор – опонентите ми винаги са с ръстово предимство.

Какво ти даде кикбокса - като преживявания, като житейски опит и като изграждането на личността ти?
 
Кикбокса ми е дал много – научи ме да се боря с трудностите, да не се отказвам в критични моменти. Както и всеки спорт – научил ме е на дисциплина, отговорност.  Дал ми е много положителни емоции – да си на първото стъпало и да чуеш българския химх е незаменимо усещане, което притъпява и най-силната болка. 

Имаш и участие в ММА двубои, защо не продължи и имаш ли намерение да се развиваш в тази насока?
 
Да, имам 3 срещи по ММА правилата, но отдавна приключих в равитието си в тази насока. Не ми харесва, че голяма част от боя минава на земя, защото там не мога да използвам моята силна страна - а именно боя в стойка. Харесва ми, че този правилник е много разнообразен и освободен, развива различни умения.
 
След толкова години на ринга, помниш ли все така ясно защо и как започна с кикбокса?
 
Започнах с карате киокушин като дете, но затвориха залата, в която тренирах. След това открих, че в близост има зала по кик бокс и реших да опитам. И от влизането ми в залата през  1997 до сега съм завладян изцяло от този спорт. Имах много добри предложения за развитие в дуги насоки, но кик боксът е това, с което искам да се занивам, да предам уменията си на бъдещите поколения спортисти.
 
Кои са най-важните ти хора, които са били до теб и са ти помагали да станеш състезателят, който цяла България знае днес?
 
На първо място – семейството ми. Приятелите, които са неотлъчно до мен, моите треньори през годините и всички хора, които подкрепят мен и спорта като цяло.
 
Кои са били най-трудният ти момент и най-щастливият, свързани с кариерата ти?
 
Най-трудният момент е решението да се оттегля напълно от ринга, което все още не съм взел, а най-щастливият – всеки път, когато съм на първото стъпало с българския флаг.
 

 
Ако можеш да върнеш времето назад и да участваш отново в някой от двубоите си, кой би бил той и защо?
 
Искам да участвам отново на WFC гранд-при 2008 г. с противника Хосе Барадас. Бях контузен и доста по лек - с 7 кг. Искам да се върна за да докажа, че съм по-добрия боец!
 
Какви са наблюденията ти върху спортовете като кикбокс и муай тай - как мислиш, че се развиват до момента?
 
И двата спорта се развиват тук доста бързо през годините. Въпреки, че в Тайланд муай тай е спорт с вековна традиция, това не спира нашите състезатели да завоюват победи над тях!
 
За развитието... имаме много талантливи и класни състезатели, които трябва да имат стимул да се задържат в спорта. Задача на държавата е , всеки един състезател, прославил името на България, да бъде обезпечен както към настоящия момент, така и за в бъдеще.

Какви са плановете ти от тук насетне?
 
Както вече казах, в момента се отдавам на треньорска дейност. Искам да развивам спорта и ще работя по проекти в тази насока. 

Ти си сред водещите спортисти на Варна. Какво би посъветвал младите момчета и момичета, които решават да тръгнат по твоя път?
 
Важно е всички младежи да спортуват, независимо какъв спорт, защото развиват освен физически и много личностни качества. Ще посъветвам всеки един, захванал се с това – да си поставя високи цели за да постига високи резултати. Трябва да бъдат готови за трудности и лишения
 
Искам да благодаря на всички приятелите, семейството и всички хора, които ме подкрепят през годините. Специална благодарност към личния ми треньор Красимир Кирилов и Христо Христов, които са с мен, както на ринга, така и извън него! Много е важно тези, с които работиш, да бъдат преди всичко ХОРА!