Симеон Баталов: Мечтая за Бразилия и професионална кариера в жиу-жицу

Симеон Баталов е роден в Благоевград през 1994 г., вече трета година се занимава със смесени бойни изкуства /ММА/ в клуб „Ипон” /Бл/, а преди това е тренирал баскетбол и хандбал. През миналия сезон спечели 2 златни медала от държавни състезания по ММА при юношите, два пъти е първи и на републикански прояви по традиционно жиу-жицу в своята възрастова група. Пробва се и сред мъжете, където взе бронз, въпреки че игра в категория до 80 кг, при 64 кг лично тегло. В момента е дванадесетокласник в V СОУ „Г. Измирлиев”, специалност „Информационни технологии”.

- Симеон, как реши да се занимаваш с такъв страшничък спорт, след като преди това си играл отборни дисциплини с топка?
- Получи се спонтанно. Един приятел беше разбрал, че са открили клуб по смесени бойни изкуства в Благоевград и ми предложи да отидем заедно. Аз се съгласих и така започна всичко.

- Кога каза на родителите си?
- Веднага, още преди да отида на първото занимание. Нямам никакви тайни от тях и го смятам за правилно.

- Каква беше тяхната реакция?
- Реагираха със смесени чувства, но не ме спряха. От една страна, решиха, че е хубаво да продължа заниманията с някакъв спорт, а от друга - защо съм избрал точно този. Баща ми тръгна да проучва какви травми мога да получа при тренировките и по време на състезанията по смесени бойни изкуства. Не ми каза докъде е стигнал с разследването, но не е правил опити да ме разубеждава.

- По света има доста турнири с примамливи наградни фондове. В края на миналата година ти дори се включи в квалификациите за този в Абу Даби, в който общата стойност на премиите е 1 000 000 долара. Мислиш ли да се занимаваш професионално занапред?
- С бразилско жиу-жицу - твърдо съм решил да продължа при професионалистите. Що се отнася до смесените бойни изкуства - все още се колебая. Времето ще покаже.

- ММА сблъсък по професионалните правила изглежда доста шокиращо отстрани, често се стига до кървави сцени, тежки нокаути.
- Участието в такъв бой е вид предизвикателство. Начин да се докажеш пред себе си в някаква степен. Състезателите знаят за какво излизат, наясно са какви опасности ги грозят и са подготвени за това.

- Вашият треньор в „Ипон” Иван Милчев не е ли твърде строг и взискателен?
- Такъв и трябва да бъде. Истината е, че той е доста уравновесен и много ни помага. Може да прецени кога да не натовари още и кога е време за почивка.

- Нямаш загуба в своята възраст и категория през 2012 г., което ти донесе 4 златни медала, а имаш и бронз от държавното първенство по бразилско жиу-жицу за мъже. Въпреки успехите не попадна сред 10-те най-добри спортисти на Благоевград в последната анкета. Какво мислиш за класацията и къде виждаш себе си в нея?
- Някои състезатели малко пресилено попаднаха там. Нямам нищо против тези спортисти, но не смятам, че съм положил по-малко труд през годината от тях. Освен това и спечелените отличия в тежки спортове, каквито практикувам, говорят достатъчно. Надявам се, че в бъдеще анкетата ще е по-справедлива.

- Бил ли си се на улицата?
- Едва ли има някой, който да не се е. Но аз съм изпадал в такива ситуации, преди да започна да тренирам ММА. След това избягвам да се замесвам в такива неща, защото знам какво може да стане.

- Ходиш ли често на дискотека?
- Един път в месеца. Имам си собствено мнение по този въпрос. Цял живот може да се ходи по веселби, но спортът е до време. Иначе често ми се случва да отказвам покани на приятелите ми за дискотека заради тренировките. Те малко ми се сърдят, но в крайна сметка ме разбират.

- За съжаление този вид веселие на млади хора е съпътствано с доста агресия. Почти не минава седмица без някакъв инцидент. Как реагираш, като станеш пряк свидетел или се опитат да те набъркат?
- Случвало ми се е да ме гледат лошо, но аз не се поддавам на провокации. Има ли бой, правя възможното да потуша скандала, ако касае мои приятели или познати.

- Как се справяш в училище?
- За усилията, които полагам - учудващо добре. Вкъщи почти не уча, разчитам да разбера материала в клас. Миналата година завърших с много добър успех. Справям се прилично с английския език, упражнявам го повече от 10 години.

- Къде планираш да продължиш образованието си?
- Чудех се за НСА „Васил Левски”, но там няма специалност „Бразилско жиу-жицу”.

- ЮЗУ „Неофит Рилски” със специалност „Физическо възпитание” не е ли вариант?
- Искам промяна, нещо ново и различно.

- Чужбина тогава?
- Мислил съм за Бразилия. Това е идеалната възможност. Там са най-добрите школи по бразилско жиу-жицу в света. Липсват ми обаче достатъчно средства, а ще трябват пари за билет до Южна Америка, квартира, храна, такса за обучение. Ако намеря финансиране, заминавам веднага след като завърша средното си образование тук.

- Вече имаш за гърба си един професионален ММА бой. Какво можеш да разкажеш около битката?
- Победих представител на домакините от „Анаконда” в Сливен още в І рунд. Имаше доста зрители и в началото изпитах нещо като сценична треска. Това състояние обаче продължи само няколко секунди. Не мога да кажа, че съм се чувствал като на гости, защото сред феновете присъстваше мощна агитка от Петрич. Тя беше доста шумна и ме подкрепи, въпреки че беше пристигнала заради състезател на петричкия клуб „Олимп”, който загуби мача си. Успехът ми донесе премия от 500 лева. С част от тях си купих екипировка, а останалите ми стигнаха за 4 месеца.