Кубрат Пулев: Освирепях от яд след нокаута

На 15 ноември 2014 г. в Хамбург Кубрат Пулев загуби битка за световната титла по бокс в тежка категория за професионалисти. С нокаут в петия рунд от непобедения повече от 10 години Владимир Кличко. У нас поражението разцепи нацията. Една част го критикуваха жестоко, далеч отвъд допустимия тон. Друга го подкрепи. Защото е българин и защото не можем да изброим дори петима спортисти от неговия калибър, с които да се гордеем.

След близо тричасовата пресконференция в края на ноември Кобрата предпочете да мълчи. Проговори за първи път пред „Преса“, цитиран от Sportal.bg. Откровен и истински, какъвто е бил винаги.

- Изминаха почти два месеца от мача с Кличко. Успя ли да се възстановиш, как изкара празниците?

 - Чувствам се супер. Няма по-хубаво чувство от това човек да се прибере у дома, да се види със семейството, да бъде сред приятели. Починах си, а Коледа и Нова година посрещнах с най-близките. Имах нужда да разпусна след тежката година, която оставих зад гърба си.

- Връщаш ли се често към мача в Хамбург?

 - Иска ли питане? Още дълго време сигурно ще е така, макар че полагам усилия да потисна това чувство и да насоча изцяло мислите и енергията си за всичко, което е пред мен, което предстои. Подсъзнателно се улавям, че все още съм там (на ринга в Хамбург - б.а.). Понеже очаквам да ме питаш какво изпитвам, ще изпреваря въпроса и ще ти кажа: Ами, изпитвам яд. Към себе си. Към никой друг. Сам съм си виновен. Не се справих, а знам, че можех. Сега се опитвам да гледам хладнокръвно и спокойно на нещата. След мача например бях освирепял от яд, идваше ми да се разкъсам отвътре, за да върна времето назад. Сега съм по-умерен. Вярвам в Господ и знам, че в живота, каквото и да правим, накрая става така, както е отредил Той. И на мен така ми е било писано. Да падна, но само защото скоро ще се изправя. Сега съм още по-мотивиран да работя, по-отдаден съм на своята цел и ще стана още по-силен и по-добър. Ще го постигна. Въпрос на време.

- Поемаш вината върху себе си, но няма как да не признаем, че преди да се стигне до същинската битка, играта вървеше дълго извън ринга. И именно тази игра твоят щаб сякаш изгуби...

 - Аз не се притеснявам да назоваваме нещата с истинските имена. Казах многократно след загубата, че действително Кличко ни надигра в организационен план. Много по-опитни са като екип, а и далеч по-влиятелни. Но и така да е, накрая всичко опира до това аз или той.

Слагаме ръкавиците и се бием. Там е истината. Направихме го, Кличко спечели, надхитри ме. Малцина ще разберат какво имам предвид и те ще са хора, които имат представа от голям спорт. Понякога всичко се решава за един кратък момент, за части от секундата. Миг невнимание, едно грешно решение и приключваш. Това не ме прави нито по-слаб боксьор от Кличко, нито ми смачква самочувствието, нито занижава амбициите ми.
 


- Прегоря ли? Сякаш нервите, които изхаби в седмицата преди боя, бяха онова малко нещо, което не ти стигна за друг развой.

 - Не е вярно. Въобще не съм съгласен с подобни приказки и се радвам, че ме питаш, за да го изясним и хората да го чуят от мен веднъж завинаги. Чувствах се перфектно. Бях в отлично настроение, готов емоционално. Не съм бил напрегнат, не съм бил изнервен. Даже напротив. В миналото като аматьор съм имал много по-големи притеснения как ще се представя за мои мачове на „Странджата“, отколкото срещу Кличко.

- Загуби дуел за световната титла, но какво спечели?

 - Още преди 15 ноември казах, че мога да извлека само позитиви от този двубой. Днес, почти два месеца по-късно, се чувствам по-опитен, по-улегнал. Тази загуба ми помогна да израсна и да добия по-ясна представа как трябва да се развие пътят ми оттук нататък в професионален план. Благодарен съм за всичко, през което трябваше да мина, и съм мотивиран за онова, което съвсем скоро ще започна.

- Веднага след срещата в Германия треньорът на Кличко - Джеймс Али Башир, който няма нещо, което да не е видял във вашия спорт, обяви, че независимо от развръзката той те смята за втория по сила боксьор при най-тежките. Ти къде виждаш мястото си, втори ли си наистина?

 - Благодаря за оценката, но аз не се чувствам като №2. Моята цел винаги е била първото място, аз съм шампион по душа и убеждения, моето сърце не познава поражението. Вярвам в себе си също както преди. Убеден съм, че с Божията помощ рано или късно ще докажа, че заслужавам повече.
 


- Върна ли се в залата вече?

 - И да, и не. Тренирам, защото трябва да поддържам физическа форма. Не мога просто ей така да спра. Заниманията ми са във фитнеса.

Много бокс ми се събра в последно време, пренаситих се. Имам нужда да проветря главата си. Трябваше да сваля ръкавиците, да си почина, най-вече психически. Не е полезно акълът ми да е насочен само в боксовите дела.

- Обиден ли си на хората, които те съдиха, а някои и продължават да те съдят сурово за думите, че не си длъжен да уважаваш Кличко?

 - Не се сърдя на никого. Приемам критиката. Светът е шарен. Дори не искам да задълбаваме в темата и да си приказваме как в България мразенето е национален спорт. Навсякъде има негативни настроения спрямо успелите и известните. У нас може би понякога те надделяват, но не това е истинското лице на народа ни. Обичам родината си и вярвам в добротата на българина. Винаги усещам особена енергия и сила, когато съм си у дома.

- Сложи ръка на сърцето и кажи наистина ли не ти мина през ума през последните месеци, в които се изписаха и изговориха доста неща по твой адрес, че сбърка, като отказа да се боксираш за Германия?

 - Никога. Нито за секунда. Това е невъзможно. Аз съм патриот. Говоря това, което ми е на душата. Не си меря приказките дали за добро, дали не чак толкова (смее се). Държа на чистотата във взаимоотношенията. Не съм засегнат. Докато някои ми правеха разбор къде и как съм сбъркал, други бяха с мен с мислите си, с думите си и с постъпките си. Радвам се, когато срещам умни хора. Такива, при които езикът не изпреварва мисълта. Примирил съм се, че докато свят светува, ще съществуват и глупаци, които удобно да търсят оправдание за собствения си провал, надничайки в чуждия двор. По-лесно е да заклеймиш някого, като го залееш с помия, вместо да се изпотиш, да се потрудиш, без да хленчиш. Да умееш да цениш човека срещу себе си не е лесна задача и не е по възможностите на всеки. Изисква се съвкупност от интелект, възпитание, морал и ценностна система.
 


- Чувстваш ли се като посланик на България пред света? Такива, каквито са Григор Димитров и Димитър Бербатов.

 - Правя това, което е по силите ми. Старая се да бъда добър човек. Щастлив съм, че около мача с Кличко доста български деца влязоха в залите. Боксът е изключителен спорт, той е адски красив, но и е много повече от просто физическо занимание. Няма да обяснявам за влиянието му върху физиката, за това как извайва тела и как все повече жени се записват да тренират. България вече си има и световна шампионка (Станимира Петрова - б.а.). Боксът има силен възпитателен ефект. Калява волята, учи на търпение, дисциплина и упоритост. Когато сложиш ръкавиците, някак започваш да виждаш живота с други очи. И постепенно намираш себе си.

- Какво си казахте с премиера по време на визитата ти в Министерския съвет?

 - Един на друг май си казахме едни и същи окуражителни думи. Той на мен - да не се предавам, да се върна по-силен и по-уверен отпреди и че България е с мен. Г-н Борисов има моята подкрепа. Не виждам кой друг би поел държавата в положението, в което е. Бих подкрепил всеки, който ми докаже, че е способен да допринесе за благото на народа. Не на думи, на дела. Омръзна ми от празни обещания. Ситуацията е изключително тежка, от нея се излиза с кураж, здрава ръка и работа. Българите свикнахме повече да се оплакваме и да изискваме, без да даваме, а без труд няма как да стане. Нужно е национално обединение, пределна мотивация и яко бачкане.
 


- Какво ще пожелаеш на сънародниците си през 2015 година?

 - Да намалим количеството завист и злоба, което също ще оздрави нацията ни. Да гледаме първо в своята паничка и да не лепим етикети. Пожелавам на народа ни да порасне.