Най-големият сайт за бойни спортове

       

Елица Янкова: Две седмици преди игрите мислех за отказване

Елица Янкова: Две седмици преди игрите мислех за отказване
Публикувано на: Септември 5, 2016 в 08:34 ч

Бронзовата медалистка от Олимпийските игри в Рио Елица Янкова даде обширно интервю за предаването "Код спорт" по TV+. Чаровната състезателка в борбата говори за пътя към върховете в спорта, за впечатленията си от Игрите в Бразилия и личния си свят.

- Елица, умори ли се от шумотевицата около теб или вече свикна със "светлините на прожекторите"?
- Чувствам голяма умора, но тя е сладка. Свиква се, като има хубави поводи.

- Очакваше ли такова посрещане в България?
- Със сигурност не очаквах, защото в Рио не осъзнавах, че е станало чак толкова голямо нещо. Изключително съм радостна от факта как ме посрещат хората.

- Има ли опасност да те завладее "звездоманията"?
- Със сигурност, не. В спорта един път си на върха, друг път си долу. Не се знае нищо и няма такава опасност.

- Как едно лъчезарно и почти винаги усмихнато момиче се превъплъщава в такъв боец на тепиха?
- Не знам, може би отвътре се крие друго. Просто ми харесва самия спорт. В него показваш характер, смелост. Какъвто си в живота, такъв си и на тепиха. Може би това ми харесва.

- Как постигаш тези успехи? Кое ти дава сила?
- Мотивирам се като гледам как другите печелят. Искам да съм сред "по-добрите". Сигурно се постига с много тренировки.

- "Елица-лъвица", "малката Елица с голямото сърце", "нежният тайфун" - така писаха за теб в пресата. Как гледаш на тези писания, харесват ли ти?
- Определено ми харесват. Сигурно им изглеждам толкова нежна, защото все пак съм в най-леката категория при жените. Щастлива съм от тези прякори.

- Питахме личния ти треньор Петър Касабов за твоите най-силни качества. Той отговори така: "голям дух, борбеност, борба до края". Кажи ти какво мислиш за него, но честно, без да спестяваш нищо?
- Той е изключително прецизен и точен човек. 100% е отдаден на нас. Ние сме като едно семейство и може би заради това се получават нещата. Неговото желание е голямо, моето желание е голямо и като тандем заедно вървим напред.

- Намираме се в залата, в която си тръгнала към големия спорт. Какво изпитваш, когато я прекрачваш?
- Изведнъж изплуват всички спомени. Тук си прекарах детството. От седми до девети клас бях тук. Имам само хубави моменти.

- Защо реши борба? Как се стигна до избора на този спорт?
- Стана съвсем случайно. По принцип съм се занимавала с лека атлетика. Но един ден се върнах от стадиона и казах, че повече лека атлетика няма да тренирам. Приятели на татко бяха вкъщи и като бивши борци ми казаха да пробвам в залата по борба. Този спорт ми хареса от първата тренировка. Всъщност дори не знаех какво е тепих, какво е състезание, какво е олимпиада, обаче с времето го разбрах.

- В коя дисциплина беше в леката атлетика и защо се отказа?
- Бях спринтьорка, харесваха ми спринтовете. Треньорката ми излезе в майчинство и имаше заместничка. Тя явно не ме е харесала и каза, че съм твърде ниска. Така реших, че повече няма да тренирам лека атлетика.

- Връщам те към олимпиадата. Не ти ли трепна нещо, не се ли уплаши в края на малкия финал с аржентинката Патрисия Алехандра Бермудес, когато от 7:2 за теб, резултатът в схватката стана 7:6 и влезе в "зоната на инфаркта"?
- Не, бях готова за това нещо. В тренировките ни има такъв план, в който трябва да задържиш една минута точка, а не трябва да даваш. Само си повтарях: "Близо си до бронза, ще го вземеш"!

- Чуваше ли какво ти говорят треньорите?
- Да, чувам нещата, които ми казват, защото от толкова много години съм с тези треньори. Особено с Петър Касабов, с когото сме заедно вече седем години. Различавам му гласа и се доверявам 100%. Ако ми кажат - хващай крака, веднага ще го направя.

- Как ти повлия серията от поражения в българския лагер в олимпийското село? 12 дни делегацията ни в Рио беше без медал, а от арените със загуби се връщаха десетки спортисти.
- Това не ме притесняваше до деня, в който не започнахме ние, защото всеки очакваше медали от борбата. Знаех, че ние ще вземем медал - дали аз, дали другите момичета, подготовката вървеше еднакво. Знаех, че ние ще "счупим каръка".

- Това все пак не ти ли повлия, защото настроението в лагера на нашите спортисти беше доста минорно?
- Не ми повлия, защото баща ми само ми повтаряше: "Забавлявай се! Приеми го като шоу, като забавление"... Гледах постоянно така да се чувствам. Обикалях, смеех се, вървяха ми по-леко тренировките и нямаше напрежение.

- Можеш ли да опишеш първото чувство след победата в двубоя за медала?
- Със сигурност не мога да го опиша, но както казват - то се е видяло. Някои наблягат на танца, други ме питат защо така съм се радвала, дали е подготвяно. Усещането е много голямо, защото знаех, че в момента цяла България е седнала и чака този медал. Мога пак да го преживея, но не и да го опиша.

- Какво ти каза легендата в борбата и президент на федерацията Валентин Йорданов преди и след състезанието?
- Преди срещата само ми каза, че аз мога и ще взема отличието, само трябва да се сборя. След това ми каза, че е можело да стана и първа.

- Кажи нещо за японките в борбата. Защо са толкова силни?
- Гледах им абсолютно всички срещи и от световното, и сега. Те надвиват много тактически и може би в това превъзхождат много от боркините. Излизат и както им е казано, така го правят. Имат тактика към всеки един спортист.

- Като роботи.
- Да, те са точно като роботи.

- Защо толкова силни състезателки в борбата като украинките не ликуваха с олимпийска титла в Рио?
- Може би на олимпиадата, както в борбата, така и в много други спортове, големи състезатели, от които се очакваше много, "прегряха". Идва им много напрежението или си мислят, че са много добри и това се превръща в тяхното слабо място.

- Казаха ли ти, че твоите изяви в схватките в женската борба на олимпиадата промениха сериозно мнението за този спорт?
- Надявам се да се е променило мнението. Женската борба не е толкова лоша, защото в последните години само в нея имаме медали.

- Защо в женската борба състезателките не са "мъжкарани", като не малко от момичетата в плуването, във водната топка и дори някои от лекоатлетките?
- Може би си е до човека, а не точно до спорта.

- Как опазваш косите си по време на схватка?
- То си личи, не мога да я опазя. Но това е спортът - има жертви.

- Имаш ли проблеми с килограмите?
- Преди години имах доста проблеми с килограмите, свалих 7-8 кг. Но в тази олимпийска година се стегнах и нямах проблеми. Даже падах под категорията.

- Спомена, че си се отказала от леката атлетика и си се насочила към борбата, благодарение на баща ти и някои негови приятели. В началото обаче той не беше ли против малкото му, нежно момиче да се занимава с този типично мъжки спорт?
- Да, отначало ме оставяше изцяло сама да се оправям, за да видя трудните неща в спорта - контузиите и всичко останало. Именно заради травмите не искаше да тренирам този спорт. Но като видя, че имам желанието и хъса да остана, започна да ме подкрепя навсякъде.

- Спомняш ли си коя беше първата контузия?
- Не помня.

- Имало ли е момент, в който си си казвала, че напускаш залата и повече няма да се занимаваш с борба?
- О, такива моменти има постоянно. Даже две седмици преди олимпиадата се "отказах". Просто не може да се издържи на самото напрежение. Но стискаш зъби и се връщаш.

- Световната титла за девойки в София ли беше първият ти голям удар в спорта?
- Да, това беше много голям удар, но преди това през същата година бях взела първия си медал от голямо първенство. Станах втора на европейско и вече в София явно всичко се "отпуши". Дойде ми самочувствието, защото бях в България.

- Кога си била най-тъжна? Може би след нелепо загубения осминафинал на световното първенство в Лас Вегас миналата година.
- Да, със сигурност бе там, защото изпуснах квотата. Но бях спокойна, защото предстояха още три турнира за квоти и знаех, че на тях ще я взема.

- Когато излизаш на тепиха във важна среща, можеш ли да си напълно отпусната и всичко в главата ти да е спокойно?
- Не знам дали при всички може, но аз успявам. Не ми минава през акъла мисълта, че мога да загубя. Треньорите постоянно ти говорят, говорят и те нахъсват.

- Сега към какво се стремиш? Какво искаш да постигнеш? Може би оттук нататък очакванията към теб ще са огромни след медала от Рио.
- Следващата ми цел е европейска титла. Нещата вървят стъпало по стъпало, но имам световна, имам медал от олимпиадата, дай Боже, да спечеля европейска при жените, защото си е друго да чуеш химна при по-голямата възраст.

- Как си почиваш и въобще остава ли ти време за това?
- Почивам си с близките дали във Варна или извън града. Като цяло обаче се случва рядко, но има време за почивка.

- Варна ли е любимият ти град?
- Да, много си го харесвам. Надявам се един ден да се върна и да си остана тук.

- Как те приеха твоите приятели? Имаше ли празненства, след като се завърна от Рио?
- Те не могат да ме приемат все едно, че съм направила нещо голямо, защото се знаем от малки. Малко е странно, че някой се е издигнал до такава величина. Ясно е, че ще има купони, вече всичко е свършило.

- Кажи нещо за любимите ти занимания, освен спорта?
- Разходките по морето, сред природата - това са ми хобитата извън спорта.

- В личния си живот имаш приятел, това също ти дава някакъв стимул за успехите на тепиха.
- Той е по лагерите с мен и може би ме успокоява това, че извън залата има с какво да се развличам. Не съм съсредоточена само в борбата, а имам възможност да разпускам.

- Колко дни в годината си ангажирана с борбата?
- От 365 дни се бях прибрала само за Коледа една вечер и за Великден една вечер. През останалото време е само борба.

- Как издържаш? Това е доста тежко психическо натоварване, освен физическото, което е ясно.
- Има моменти, в които искаш да се откажеш, но се връщаш, защото знаеш, че на тази възраст с нищо друго не можеш да постигнеш нещо по-голямо.

- Кое те е карало да се откажеш?
- Понякога, защото хората на моята възраст излизат по дискотеки, за да се забавляват, а в същия момент аз съм имала тежка тренировка. Не искам да тренирам, а малко свобода. Но това е временно - един-два дни и после пак съм в залата.

- С твоя треньор коментирате ли тези неща?
- Да, той ми е като психолог. Вкарва ме в правия път и ми повтаря целите.

- Според теб какво не достигна на мъжете в борбата да спечелят и те един медал?
- Може би не си повярваха достатъчно, че го могат.

- Повечето спортисти казват, че олимпиадата е много по-различна от европейско и световно първенство. Кое е различното на най-големия спортен форум?
- От състезание до състезание има разлика. Може би напрежението идва от определението "най-голям форум".

- Видя ли някои от големите спортисти в олимпийското село?
- Големите спортисти само се криеха в селото. Много исках да ги видя. Ходих на състезанията по лека атлетика, за да видя Болт.

- Толкова лоши ли бяха условията в Рио, както се пишеше по медиите?
- От моя гледна точка не бяха толкова зле. Имаше си легла, имаше си ядене. Все пак си отишъл на състезание, а не на почивка.

- Кажи нещо за финал.
- Беше доста трудно. Това е една голяма стъпка в живота. Знаех, че ако спечеля, животът ми ще се обърне на 180 градуса.
Мнения в Facebook

Свързани Интервюта

Треньорите обявиха съставите за Европейската купа на нациите по борба

Треньорите обявиха съставите за Европейската купа на нациите по борба
Треньорите обявиха отборите за Европейската купа на нациите в Букурещ (Румъния) на 18 и 19 ноември.
Новини » ноември 14, 2016 (0)
цялата новина

Борбата донесе първи медал за България от Рио

Борбата донесе първи медал за България от Рио
Борбата донесе първия медал за България от олимпийските игри в Рио. Спечели го Елица Янкова в кат. до 48 кг.
Новини » август 18, 2016 (12)
цялата новина